Съветът за мир на Тръмп: враждебно придобиване на глобалното управление

(Статията е първоначално издадена на 22. януари 2026 г. в бюлетина на Democracy International и се публикува от “БлуЛинк” със съгласието на автора.)

Днес (22. януари 2026 г.) на Световния икономически форум в Давос Доналд Тръмп официално обяви инициативата си за Съвет за мир и подписа хартата на Съвета с първите държави-членки. Democracy International предупреждава, че Съветът за мир е опасно развитие за глобалната демокрация, и ето защо:
1) Тръмп лично ще бъде първият председател на Съвета. Името му се споменава няколко пъти в учредителната харта.
2) Според предварителния вариант на хартата на Съвета, председателят има широки правомощия, включително правото да кани и отстранява държави-членки, да определя честотата на заседанията, да внася резолюции, да налага вето и да преструктурира организацията по свое усмотрение.
3) Съветът ще се финансира чрез вноски от своите членове. Макар че обикновено мандатът на всяка държава е не повече от три години, в проекта се посочва, че всяка държава, която внесе 1 милиард долара, ще си осигури постоянно място.
4) Частни интереси също са свързани с дейността на Съвета - бизнесмени като зетя на Тръмп Джаред Кушнер, Стив Уиткоф и Марк Роуън заемат консултативни роли в Съвета за мир, което повдига въпроси за влиянието на личните мрежи върху глобалното вземане на решения.

Съветът за мир въплъщава чисто транзакционната мирогледна система на Тръмп, който е магнат в областта на недвижимите имоти. Властта е концентрирана в ръцете на един-единствен индивид, а глобалното вземане на решения се свежда до привилегия за тези с най-дълбоки джобове. В този модел влиянието не произтича от демократична легитимност, а от пари, лични връзки и военна мощ.

Това не е реформата, от която се нуждаем
„Процедурите в Организацията на обединените нации, въпреки всичките си недостатъци, имат вградени механизми за контрол и баланс, които гарантират, че нито една страна – да не говорим за едно лице – не може да взема решения от глобално значение“, заяви Каролин Вернайлен, ръководител „Глобална политика и застъпничество“ в Democracy International. „Криза след криза ясно показа една истина: глобалното вземане на решения се нуждае от спешна реформа. Но тя трябва да ни доведе до по-голяма справедливост, отчетност и представителство.“

През последните години дискусиите за реформа на правото на вето, което имат петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, се засилиха и биха довели до историческа промяна към по-голямо включване. Създаването на конкурентен орган, в който един член притежава цялата власт, а частни бизнес интереси заемат утвърдена позиция, означава огромна крачка назад.

През годините се засили подкрепата за сериозни предложения за демократизиране на глобалното управление. Democracy International предложи три конкретни инструмента: Инициатива на световните граждани към ООН, която позволява на обикновените хора да добавят точки към дневния ред на Общото събрание и Съвета за сигурност на ООН; Парламентарна асамблея на ООН, която осигурява пряко политическо представителство, както и Пратеник на гражданското общество към ООН, който гарантира улеснен достъп до ООН за гражданското общество. Тези предложения укрепват легитимността и възстановяват доверието в международното сътрудничество.

Само демокрацията може да доведе до траен мир
„Съветът за мир е циничен и безсрамен опит за завземане на властта, който може да влоши необратимо живота на деветте милиарда души на тази планета. Ще ни донесе ли този модел безпристрастни преговори между воюващите страни? Ще доведе ли до неутрални миротворчески сили и значимо възстановяване за цивилните?“, попита Вернайлен, „Или ще доведе до публично порицание на демократично избрани лидери, милиции, които да налагат волята на най-високата оферта, и блестящи ривиери, които оставят милиони без дом?“

„Реалността на глобалното управление е, че няма заместител на диалога, сътрудничеството и компромиса. Може ли вземането на решения да бъде по-бързо или по-ефективно? Да. Но историята показва, че когато скоростта замести легитимността, решенията служат на малцина, а не на мнозинството.“
„Нашата планета не е частен инвестиционен фонд или риалити шоу. Мирът и просперитетът не могат да бъдат постигнати от корпоративната заседателна зала. Не можем да позволим на милиардерите и най-богатите нации да купуват международното право и да оставят останалите от нас в хаос и насилие. Когато става въпрос за мир, всички ние сме акционери.“

Какво е Съветът за мир?
Сред първите държави-членки, които се присъединиха към Тръмп на сцената, бяха лидери и представители на Обединените арабски емирства, Турция, Саудитска Арабия и Унгария. В речта си Тръмп заяви, че „всеки иска да бъде част“ от неговия Съвет за мир. В действителност страни, считани за съюзници на САЩ, като Великобритания и Франция, са отхвърлили предложението.

Първоначално представен като малък надзорен орган за плана за прекратяване на огъня в Газа, Съветът за мир бързо се превърна в нещо много по-амбициозно: потенциален конкурент на Организацията на обединените нации и нейния Съвет за сигурност. По време на речта си в Давос Тръмп описа Съвета за мир като „един от най-важните органи, създавани някога в историята на света“ и заяви, че Съветът ще работи и с Организацията на обединените нации. По-рано тази седмица обаче, когато беше попитан дали този нов орган трябва да замести ООН, той отговори: „Възможно е“, добавяйки, че Организацията на обединените нации „никога не е реализирала потенциала си“. Това става непосредствено след издаването на негова изпълнителна заповед, с която се прекратява участието на САЩ в 66 агенции на ООН и международни организации.