AI без отказ от зелените правила

Публикувано от:

Pavel Antonov 20-08-2026.

Изкуственият интелект вече е част от всекидневната ми работа. Използвам големи езикови модели всеки ден и виждам огромния им потенциал. Но колкото повече AI навлиза в обществото, толкова по-важен става въпросът каква инфраструктура стои зад него, кой я контролира и каква цена плащат природата и хората.

Това беше и темата на кратко допитване на групата на Зелените/Европейски свободен алианс (Greens/EFA) в Европейския парламент. Поканата беше изпратена от Йерун Стийман, Мениджър на общността към Greens/EFA. Участниците трябваше да отговорят на един въпрос за употребата на големи езикови модели и на девет твърдения за AI, дата центровете, енергията и природните ресурси.

Темата ми беше особено интересна, защото само две седмици по-рано „БлуЛинк“ се натъкна на конкретен български случай – проекта „Титан“ за голям дата център в Индустриален парк „Стряма“, община Раковски. Тогава проверих неговото бъдещо потребление на вода и електроенергия, екологичните процедури и възможностите за граждански контрол.

AI всеки ден

На въпроса колко често използвам големи езикови модели като ChatGPT, Gemini или Claude, отговорих: всеки ден. На твърдението, че работата ми ще стане несигурна заради увеличеното използване на AI, избрах „напълно не съм съгласен“. Причината е проста. В собствения ми опит засега AI не замества работата ми, а увеличава капацитета ми.

Това е важно за нестопанска организация, в която ресурсите са много ограничени. В момента неща, които допреди няколко месеца отнемаха повече време, хора или средства, са значително по-достъпни. Това включва работа с документи, правен анализ, счетоводни задачи, анализ на сложни казуси, подготовка на доклади и новини. По-достъпни станаха и творчески дейности като илюстрации за корици, карикатури и видеоклипове, за които бездруго преимуществено разчитаме на доброволен труд.

В анкетата обясних, че съм дигитален ентусиаст и виждам AI като голяма възможност за човечеството. Това е близко и до мисията на BlueLink.net – да насърчава разумното използване на информационните технологии за гражданското общество, околната среда, демокрацията и европейските ценности.

Тъмната страна на дигитализацията

Оптимизмът ми за AI не означава безусловна подкрепа за начина, по който се развива дигиталната икономика. Все повече ме тревожи концентрацията на власт в ръцете на малък брой технологични компании и техните собственици. Особено сериозен е проблемът със социалните мрежи, чиито платформи могат да влияят върху публичния разговор, разпространението на информация и политическите процеси.

В анкетата се съгласих и с твърдението, че генеративният AI за изображения и видео е опасно развитие, което може да доведе до повече фалшиви новини в социалните мрежи. Самата технология не е непременно източник на дезинформация. Но тя прави създаването на убедителни манипулативни изображения, гласове и видеоклипове много по-евтино и достъпно.

Европа не бива да избира между AI и природата

Един от най-важните въпроси беше дали Европа трябва да облекчи строителните и природозащитните правила за AI дата центрове. Отбелязах неутрална позиция. ЕС трябва да използва възможностите на AI, без да жертва екологичните, социалните и правилата за защита на личните данни.

Не смятам, че технологичната конкуренция изисква ЕС да копира модел, при който първо се дерегулира, а последствията се решават по-късно. Европа е добре позиционирана да преследва ползите и възможностите на AI, без да прави компромис със своите екологични, социални и други стандарти. Не бива да се отстъпва пред натиска на технологичните „броилигарси“ всичко да бъде либерализирано и оставено под техен контрол. Европейските граждани трябва да запазят контрол както върху своя естествен, така и върху своя изкуствен интелект.

Кой да притежава инфраструктурата?

В анкетата отбелязах, че бих бил по-склонен да подкрепя развитието на дата центрове, ако те са изграждани и използвани от европейски компании, а не основно от американските технологични гиганти. Това не означава автоматична подкрепа за всеки европейски инвеститор, нито отказ на всеки чужденец. Най-важни остават местоположението, технологията, потреблението на ресурси, достъпът до информация и реалното въздействие върху хората и природата. Както и спазването на европейските норми и ценности.

Но собствеността върху инфраструктурата е важна. Колкото повече обществото зависи от AI, толкова по-значим става въпросът къде се намират данните, кой контролира изчислителните мощности и по какви правила работят операторите.

Домакинствата трябва да имат приоритет

Съгласих се и че домакинствата трябва да получават приоритет при достъпа до електроенергийната мрежа пред AI дата центровете. Изразих тревога от възможността масовото изграждане на такива центрове да увеличава натиска върху цените на електроенергията, водата и други ограничени ресурси.

Това не означава, че всеки дата център автоматично вдига сметките на местните жители. При проверката ни на проекта „Титан“ край Раковски например не открихме основания за подобно категорично твърдение. Още тогава посочих, че американският опит не може да бъде пренасян механично към България и че въздействието зависи от конкретната технология, водните ресурси, електроенергийната система и броя на подобните обекти в района, но и от приложимите норми и законодателство.

Все пак въпросът кой да получава достъп до ограничен ресурс остава напълно валиден и подлежи на последващо изследване.

По-умни модели, а не просто по-големи

Най-категорично подкрепих идеята Европа да даде приоритет на създаването на по-умни AI модели, които не изискват огромни количества изчислителна мощност и съответно използват по-малко енергия. На това твърдение отговорих „напълно съм съгласен“.

Надпреварата за AI не трябва да се свежда до това кой може да изгради най-големия модел и най-големия дата център. Енергийната и ресурсната ефективност също са форма на технологично предимство. Ако европейските разработчици могат да постигат сравними или по-добри резултати с по-малко електроенергия, вода и хардуер, това би било едновременно технологично и екологично преимущество.

Възобновяема енергия и прозрачност

Съгласих се, че дата центровете са по-приемливи, ако работят изцяло с възобновяема енергия. Съгласих се и че трябва напълно да разкриват потреблението си на вода и електроенергия. Точно тези въпроси се оказаха ключови и при проекта „Титан“ край Раковски.

В първия му етап е заявена сървърна мощност до 48 MW, а изчисленото годишно потребление на електроенергия е около 525 500 MWh. За охлаждането се предвиждат два кладенеца. Средногодишното потребление на промишлена вода е около 88 600 куб. м, но през най-горещите дни може да достигне до 2 000 куб. м за денонощие.

При проверката не открихме конкретен публичен ангажимент центърът да използва електроенергия от възобновяеми източници. Не беше представен и план за използване на голямото количество отпадна топлина от сървърите.

Това показва защо данните за вода и енергия трябва да бъдат измервани и публични, а не да остават само част от корпоративни обещания за „устойчивост“.

Случаят край Раковски

Европейските зелени попитаха и дали участниците познават места в Европа, където местни хора се противопоставят или изразяват тревога от изграждането на дата центрове.

Посочих българския случай, за който към „БлуЛинк“ се обърна загрижен гражданин.

В първоначално попълнения текст на анкетата погрешно написах „край Стара Загора“. Всъщност става дума за проекта „Титан“ в Индустриален парк „Стряма“, община Раковски, в района на Пловдив.

Случаят беше споделен с природозащитната коалиция „За да остане природа в България“ и с експерти от граждански организации.

На 25 юни 2026 г. РИОСВ–Пловдив е решила да не се извършва пълна оценка на въздействието върху околната среда за проекта. Това не означава, че всички разрешителни са издадени. Остават процедурите по Закона за водите и последващият контрол върху водовземането, отпадъчните води, шума, емисиите и действителното потребление на ресурси.

Точно затова изводът ни тогава беше, че не е разумно нито проектът да бъде автоматично отхвърлян само защото е дата център, нито да получава безкритична подкрепа само защото е представян като високотехнологична инвестиция. Необходими са наблюдение, прозрачност и измерим контрол.

Най-неясният въпрос: правото на труд

В свободния си отговор към Greens/EFA посочих и темата, по която все още имам най-много въпроси – влиянието на AI върху пазара на труда. Личният ми опит засега е отличен. AI ми позволява да върша повече работа и да поемам задачи, за които преди бих имал нужда от повече време или външна помощ.

Но от това не следва, че ефектът ще бъде еднакъв за всички професии. Европа ще трябва да реши не само какви AI системи иска да развива, но и как ще се разпределят ползите от по-високата производителност, как ще бъдат защитени хората при промени на професиите им и как ще се предотврати още по-голяма концентрация на икономическа и политическа власт.

Иновации със зелени правила

Моят отговор към Европейските зелени в крайна сметка е оптимистичен, но не безусловен. AI е изключително полезен инструмент и вече виждам това ежедневно. Но инфраструктурата зад него има съвсем материално измерение: електроцентрали, електропроводи, вода, земя, сървъри и огромни инвестиции.

Затова Европа не трябва да избира между технологична иновация и екологични правила. По-смисленият европейски път е да развива собствени технологии и инфраструктура, да насърчава по-ефективни модели и едновременно с това да настоява за прозрачност, контрол върху използването на вода и енергия, защита на труда, личните данни и гражданските права. Това не пречи на иновациите. То определя в чий интерес ще работят те.

Още по темата

Наблюдение, прозрачност и измерим контрол на проект за дата център
5 август 2026 г.

Повече за усилията в подкрепа на защитниците на природата и човешките права по проект BeLIFE: https://www.bluelink.net/en/belife.html.

Повече за популяризирането на дигиталните права сред защитниците на природата и човешките права по проект DiEHArD с подкрепата на APC: https://www.bluelink.net/diehard.html

За BlueLink.net

BlueLink.net е мрежа за гражданско мислене и действие, която подкрепя стратегическото използване на дигиталните комуникации от гражданите и техните организации за опазване на околната среда, укрепване на демокрацията и защита на европейските ценности. Фондация „БлуЛинк“ е пълноправен член на международната

Публикацията е подготвена в рамките на проект BeLIFE, който се съфинансира по Програма LIFE на Европейския съюз. Всички публикации по проекта може да видите тук.

Изразените становища и мнения принадлежат единствено на авторите и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за климат, инфраструктура и околна среда (CINEA). Нито Европейският съюз, нито CINEA могат да бъдат държани отговорни за тях.

Публикацията е съфинансирана и от проекта DiEHaRD – Digital Advocacy for Environmental Human Rights Defenders („Дигитално застъпничество за защитници на правата на човека в областта на околната среда“), изпълняван от фондация „БлуЛинк“ с подкрепата на Асоциацията за прогресивни комуникации (APC). Проектът укрепва общността на защитниците на природата и климата в България и развива практически средства за колективно дигитално застъпничество, достъп до информация и защита на екологичните права.

Подкрепете „БлуЛинк“

Фондация „БлуЛинк“ поддържа мрежата и работи в обществен интерес за:

• свободен достъп до информация и знания;
• свободни и независими медии и качествена журналистика;
• опазване на природата, климата и човешките права;
• активно гражданско общество и демократично управление.

Ако споделяте нашата мисия и искате да подкрепите независимата ни работа, можете да направите дарение за „БлуЛинк“. За повече информация или други възможности за подкрепа свържете се с нас.