Държахме в затвора един невинен човек

Много хора ме питаха, как мога да защитавам "хладнокръвен убиец" като Полфрийман. Нека отговоря и по този въпрос, който е напълно отделен от въпроса за неговото условно предсрочно освобождаване (УПО).

Обществената оценка "хладнокръвен убиец" не отговаря на истината

След като се запознах с материалите по делото, установих, че обществената оценка "хладнокръвен убиец" не отговаря на истината.

През онази трагична нощ Джок Полфрийман не е нападнал с намерение да убие 16 нищо неподозиращи младежи, с единствената цел да покаже на българското общество колко не го уважава (в какъвто смисъл е обвинението и присъдата му). Преди намесата на му, 13 от тези младежи нападат двама случайни минувача, като основно се съсредоточават върху един от тях (на картинката горе е отбелязан с червено кръгче). Настигат го около входа на метрото при Булбанк, където го повалят на земята и започват да ритат и бият. Именно в негова защита се намесва Полфрийман. Интересно е че никой от групата по-късно не казва за това преследване.

То обаче е заснето от видеонаблюдението, но файлът с него е напълно игнориран от съда. Видео-техническата експертиза не вижда това преследване; Не ѝ е зададен въпроса за движението на Андрей Монов и на Джок Полфпийман, за движението на другите момчета. Самият файл не е даден на защитата, за да се запознае задълбочено с него. Защитата го е гледала за първи и единствен път едва в съдебната зала - на малък лаптоп, пред който са се сбутали и защита и прокуратура и граждански ищци.

Трудно е да се ориентираш от едно гледане.

Държахме затворен един невинен човек

Аз обаче съм го гледал поне стотина пъти, идентифицирал съм и Полфрийман и Монов и някои други. Андрей Монов е момчето в синьото кръгче, а момчето в зеленото това, което започва целия конфликт.

Откакто го гледах и изследвах за мен е без съмнение, че Джок Полфрийман действа в условията на неизбежна самоотбрана и че ние държахме затворен един невинен човек.

Ако трябва да поставя заглавие на репортаж за УПО-то на Джок Полфийман, то щеше да е:

"Джок Полфрийман каза, че истински съжалява за смъртта на Андрей Монов."

Една част от пледоарията ми в делото пред САС за УПО-то на Джок Полфрийман. В нея обърнах внимание върху един документ с невярно съдържание, който бе представен от затвора в София във връзка с производството за УПО, а именно: статистиката за броят на чужденците в Столичния централен затвор (СЦЗ) и колко от тях са с лек режим. Разбира се не вярвам прокуратурата да се самосезира.

У нас чужденец трудно може да постигне лек режим

"На мен прави впечатление опита на администрацията на затвора, с писмото изпратено до този състав, да укрие статистиката, която се събира за чужденците на лек режим. Това за мен е скандално, но е предмет на друго производство. Обръщам внимание, че писмото завършва: „Законовите предпоставки за замяна на режим от „общ“ на „лек“ налага и преценката за наличие на адресна регистрация и близки на територията на Р България“, тъй като самият закон е дефинирал отпуска като домашен". Тоест самата администрация ни казва, че чужденец трудно може да постигне лек режим.

От представената от мен справка по Закона за достъп до информация е видно, че от 2017 г. има само четирима чужденци с „лек“ режим в СЦЗ, тоест като сравним общия им брой, те основно са в София., се вижда, че те са непропорционално малко спрямо българските граждани. Като бележка питам кои са били тези четирима чужденци? Не знам, но ще обърна внимание на избухналия наскоро скандал и със сигурност единият от тях е бил Куйович. Другите чужденци в нашия затвор не получават „лек“ режим. Всичко това показва, че не може да се приеме за основателно твърдението на СЦЗ, че Джок Полфрийман "не е изпълнил в цялост прогресивната система за изтърпяване на наказанието".

Тази нейна крайна фаза – лекият режим, не е достъпна за него.

--

Калин Ангелов е мрежов комуникатор, активен гражданин и практикуващ адвокат в областта на човешките права, защитавал австралиеца Джок Полфрийдман пред съда.