История на спора между производителите на екоенергия и държавата*

През септември 2012 година ДКЕВР взема решение да наложи „цена за достъп до мрежата“ на всички производители на енергия от възобновяеми източници. Една такса на стойност между 10 и 39 на сто от приходите им в зависимост от това кога източниците са включени в системата. Основният мотив за нейното въвеждане е възникналият преразход при поддръжката и обслужването на електроразпределителните и преносните мрежи заради новоприсъединените мощности на ВЕИ централи.

Започват протести пред сградата на комисията и Министерския съвет. Също и оплаквания пред Европейската комисия. И всичко това, след като заявката на правителството към производителите на екологична енергия само няколко години по-рано е "Идвайте, произвеждайте, ще ви създадем чудесни условия, защото се нуждаем от вас".

Та, само няколко години след онези, Ангел Семерджиев, председател на ДКЕВР, също се връща назад. Но съвсем малко. „След 1 юли 2012 г., когато променихме цената на тока именно заради зелената добавка, бяхме обвинявани, че зелената добавка не е за зелените проекти, а за Националната електрическа компания (НЕК) и Електроразпределителните дружества (ЕРП). Когато се прави ценовата рамка, се имат предвид мощностите, които се предлагат от ЕРП-тата и от НЕК. Нямаше предложения за такива големи мощности, с които осъмнахме след спешните потайни присъединявания в края на юни.”

Според Ангел Семерджиев, това не е грешка на регулацията, а решения на инвеститори, които са решили да се присъединят преди 1 юли и да ползват високата цена и това, че не е променяна цяла година. Всички проекти, които се появяват през тази година, са наистина с огромна възвръщаемост, много по-голяма, отколкото във всички сектори на енергетиката.

„Вие знаете, че в Североизточна България поради ограничения в мрежата, се въведоха ограничения за изкупуване на цялото количество електроенергия, произведена от ВЕИ, и това е процес от две-три години. Там се инвестира интензивно от НЕК, за да се реши този проблем и да може да се изкупува цялата енергия. За тази енергия, която не се изкупува, по договорите, които бяха подписани, се плащат неустойки на производителите и всичко това се прехвърля върху крайната цена. И ги плащат потребителите. Тъй като никой не е предвиждал и канил тези производители и няма нужда от тази енергия, но тя се изкупува задължително и влиза в системата, трябва да се спират евтините централи, за да може да се изкупува тази енергия. Това ще доведе до една спирала на вдигане на цените на електроенергията и разрушаване на цялата останала индустрия. Няма как заради един малък сектор като фотоволтаичните системи, които са решили да се присъединят точно сега и да вземат високата цена, да се разруши цялата икономика на една държава. А останалите сектори от икономиката няма как да оцелеят, ако трябва да плащат по-високи цени за електроенергията”, твърди председателят на ДКЕВР.

Върху това как трябва да изглежда икономическата ситуация се замисля и Никола Газдов, председател на Българската фотоволтаична асоциация (БФА). „Бизнесът, който идва от нормално функциониращи пазари, на които правилата не се променят в хода на играта, започва да възприема средата в България като нестабилна. Когато някой може с едно решение, взето в петък срещу събота, да ти отнеме до 39% от всички приходи, не от печалбата, а от приходите, това означава, че мястото не е сигурно”, казва Газдов. И добавя: „Аз съм фрапиран от глупостите, които чувам от г-н Семерджиев. Той обяснява как се били присъединили на тъмно неочаквано толкова много проекти. Все едно някакви катунари са се нанесли отнякъде от днес за утре. Как може да твърди, че не са били поканени тези инвеститори, след като държавата е създала закон за подкрепа на възобновяемите енергийни източници, а институцията на г-н Семерджиев е приела преференциални тарифи, които ежегодно се адаптират. Да оставим това. Става въпрос за едно дискриминационно решение за прехвърляне на до 39% от приходите ни към ЕРП-тата, което преобърна смисъла на Закона за енергията от възобновяемите енергийни източници, нарушава Закона за енергетиката, регламент 838 на Европейската комисия, няколко европейски директиви. Г-н Семерджиев излъга и че тези пари ще отидат в системата, а не в ЕРП-тата. А се вижда къде отиват паричните потоци – от сметката на производителя към сметката на предприятията. Относно това, че сме предизвикателство за системата, всеки електроинженер ще ви каже, че фотоволтаичните централи подобряват качествата на системата, защото вдигат напрежението в крайните й точни.”

Според производителите на енергия от ВЕИ, в България няма обективна информация нито от ДКЕВР, нито от НЕК, нито от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) – никой не е предоставил официална информация за това колко инсталирани мощности има в България, колко струва тяхното изкупуване, разделено по вид технология и по въвеждане в експлоатация.

„Знаете ли как ДКЕВР е взела решение за тази такса за достъп? На базата на едни писма, които ЕРП са им внесли на една и съща дата, в които пише „Ние имаме допълнителни разходи, но не знаем какви са, така че назначете вие служебно цена.” И ДКЕВР назначава служебно цена, която е част от оборота, а не част от реално извършена услуга с реална цена”, разказва Никола Газдов.

Производителите са готови да платят някаква цена, ако не е дискриминационна и се заплаща от всички производители, включително конвенционалните, но при ясни правила и с обосновка върху разходите. „Какво ни казват управляващите в момента – разпределителните и преносните компании са обявили, че имат някакви разходи. Не знаели какви точно, но затова тези, които предизвикват разходите – производителите на енергия от ВЕИ, трябвало да плащат. Ами аз мога да ви кажа, че г-н Главчев, министър Добрев и Ангел Семерджиев ми дължат едни пари. Аз не зная колко пари ми дължат, но ще им взимам 40% от заплатите временно, докато разбера точно колко ми дължат и след това ще им взимам по-малко. Те твърдят, че не ми дължат пари, обаче аз ще си им взимам, защото така съм преценил. Точно това се случва в момента”, твърди Газдов и добавя: „След въвеждането на новата такса посъветвахме производителите да не подписват анексите с цената за достъп. Ако няма промяна на решението, като крайна хипотеза централите ни могат да бъдат изключени от мрежата, но таксата противоречи на куп закони, наредби, директиви на ЕС. Тя е незаконна и ще бъде отменена от съда, но това ще отнеме известно време и малките производители ще фалират, ако я заплащат.

Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) изпраща официален сигнал до Генерална Дирекция „Конкуренция” на ЕК относно случващото се в България. Тя акцентира върху нарушенията на Директива 2009/28/ЕО, която гарантира недискриминация при процедурите на присъединяване и диспечиране на ВЕИ, и на Директива 2009/72/ЕО, която изрично въвежда разделение между различните дейности в енергетиката. „Цената за достъп“ генерира приходи в оператора на мрежата, а недостигът на средства реално е в крайния снабдител на електроенергия. Прехвърлянето на пари между тях се нарична кръстосано субсидиране и е забранено от Директивата”, казва Марияна Янева, зам.председател на БГВЕА.

Към съдебния иск, който завежда асоциацията, се присъединяват около 160 компании, като голямата част от тях са малки – ООД, даже и еднолични търговци със системи от 5 до 30 киловата, които са инсталирани през първата половина на тази година и съответно са засегнати с най-голям процент такса – до 39%. „Ако тази такса бъде въведена, те още на втория месец няма да могат да обслужват кредитите, с които са финансирали инвестицията. За тях това е унищожително решение, което по никакъв начин не са можели да калкулират при пресмятането на инвестицията. Това решение няма икономическа логика и променя инвестицията след като е завършила”, обобщава Янева.

Съвсем друго е направеното от председателя на ДКЕВР обобщение. „Аз работя в полза на потебителите, а те трябва да бъдат информирани. Ние сме държавна институция и носим отговорност за това, което говорим. Категоричен съм, че да се твърди, че това е незаконно решение и че съдът ще го отмени, е несериозно. Аз не знам какви са връзките в съда на тези организации и доколко те са си осигурили в съда някаква подкрепа, но ние никога не разчитаме на някаква подкрепа в съда, а на собствените си аргументи.” Изказаното мнение за съдебната система няма да коментираме. Ако има грешки в националната политика, също не ДКЕВР трябва да отговаря за тях. Но за липсата на прозрачност, за неспособността или нежеланието да се представят данни за разходите по управление на мрежата тя е основният виновен.

Може би за да изясни тази вина, Народното събрание решава да създаде „Комисия за наблюдение на дейността на ДКЕВР“. Защото Ангел Семерджиев не успява да обясни много неща, включително това как се стига до парадокса одобрената преди няколко месеца „зелена добавка в цената на тока” да не може да покрие генерираните разходи и това дали няма друг начин Националната електрическа компания (НЕК) и трите електоразпределителни компании CEZ, EVN и Energo-pro да покрият разходите си, свързани с диспечерската дейност и поддръжката на подстанциите, както и с други административни разходи по обслужването на системите. Един аспект на темата е това, че на 1 юли 2012 г. ДКЕВР повишава цената на тока с 13,6%. Ангел Семерджиев обявява многото нови централи от възобновяеми източници (ВЕИ) като основна причина за увеличението. До днес няма официална информация от ДКЕВР или друга държавна институция, относно инсталираната мощност на тези централи.

Дни след създаването на комисията, която трябва да го наблюдава, Ангел Семерджиев предизвиква вълнение с изчислението на 4-процентно увеличение на цената на това от 2013 година. 4%, които станаха 14, когато в рамките на същото денонощие той се сети за зелената енергия. Според мненията на производителите той е искал да защити поисканата от тях нова такса, като с тяхното производство оправдае поскъпването. След това се налага икономическият министър да обяснява какво е искал да каже Семерджиев, да го опровергае, но и да добави, че една нова такса за зелените производители ни лишава от необходимостта от нови цени. Ще оставим настрана въпроса логично ли е разминаването между ДКЕВР и МИЕТ в решението за промяна на цената на електроенергията. Но не и този за участието на Народното събрание.

Самият Димитър Главчев, зам. председател на парламентарната група на ГЕРБ и председател на парламентарна комисия за наблюдение на ДКЕВР, казва: „ДКЕВР трябва да прогнозира цените. Очевидно не е бил ясен г-н Семерджиев, трябва да отправя ясни послания към обществото. Затова се наложи създаването на нашата комисия за наблюдение. Той каза, че без цената за достъп би поскъпнала цената за крайния потребител, а след въвеждането й по инициатива на ЕРП-тата с писмо до ДКЕВР, няма да се наложи. Комисията е независима, но подлежи на парламентарен и съдебен контрол.”

Така колебанието по отношение на това ясни ли са данните на комисията и прозрачни ли са намеренията й не само остава, но е подкрепено от думите на наблюдателя. „Точно такова впечатление остана при последното увеличение на цената за потребителите – от 10 стана 13%. Но освен за потребителите, не е ясно и какво става за производителите. Те питат как се стига до цените, готови са да участват в едно справедливо разпределение на тежестта. Но първо трябва да се види как се стига до изчисленията на ДКЕВР. Цената на достъп е временно решение, докато се направят необходимите изчисления”, добавя Димитър Главчев.

Споменахме ли, че за да бъдат приети възможно най-бързо, промените са вкарани директно на второ четене в комисия под формата на преходни и заключителни разпоредби на Закон за експортния контрол на стоки с двойна употреба и продукти, свързани с отбраната?

„Ако приеме тези текстове,  управляващото мнозинство ще се превърне в съучастник на регулатора. До момента цената за достъп представлява едно дискриминационно и незаконосъобразно решение на държавен орган, какъвто е ДКЕВР. Ако поправките бъдат приети и в пленарна зала, това ще бъде целенасочено действие на мнозинството за узаконяване на едно неправомерно и зле мотивирано решение”, казва Никола Газдов.

В средата на ноември парламентът разглежда внесените от икономическата комисия предложения за поправки в преходните и заключителни разпоредби преди второто четене на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. С тях се предвижда да бъдат променени два енергийни закона и да се въведе постоянна такса за достъп на производителите на „зелен“ ток до енергийните мрежи. Първоначално текстовете са били подкрепени от 60 народни представители, но впоследствие е поискано прегласуване, тъй като в пленарната зала е имало повече депутати, отколкото са взели участие в процедурата. За повторната процедура обаче в пленарната зала няма кворум. Според Любен Корнезов, депутат от Българската социалистическа партия, практиката параграфи да минават между първо и второ четене противоречи на член 88 от Конституцията. "Както видяхте, поисках прегласуване, нямаше съответния кворум и затова председателят обяви, че текстът отпада. Все пак честта на Народното събрание е спасена", са думите му.

В деня след отпадането на текста – петък следобед – „любимото време на управляващите”, както нарича петъчния следобед Марияна Янева от БГВЕА, са внесени предложения за промени в Закона за енергетиката с цел узаконяване на същата такса. В третия работен ден от следващата седмица те вече се разглеждат от водещата комисия. „Рекордно бързо”, с основание отбелязват производителите. Борбата продължава.

В същото време не трябва да забравяме, че големите инвестиции във ВЕИ не винаги оставят природата неувредена. Отнемането на водата от една река, което се случва с изграждането на малките водноелектрически централи (МВЕЦ), поставя много въпроси. Защитниците на птиците отдавна се опитват да ги спасят от ветроенергийните паркове. Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) алармира Европевропейскта Комисия за увреждането на Натура 2000 зони при изграждането на вятърни паркове. В резултат на това ЕК започва наказателни процедури за увреждане на Натура 2000 зоната Калиакра и липса на цялостна превантивна защита на местата от мрежата Натура 2000. Според Стойчо Стойчев от БДЗП, Националният план за ВЕИ показва, че работи едва през същата тази есен на 2012 година, когато излиза първото решение, с което се прекратява процедурата по Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) за ветропарк, защото попада в забранена зона, определена с плана. Става въпрос за Решение от 18.10.2012 на директора на РИОСВ-Бургас, с която се прекратява процедура по ОВОС за изграждане на ветропарк с 10 ветрогенератори, който попада в забранената зона, опазваща миграционния път на птиците Виа Понтика в Източна България.

Логично е да се предположи, че България все повече ще се подчинява на общите за Европа правила, след като светът все повече разчита на енергията от ВЕИ. В средата на ноември 2012 г. Greenpeace International и Световния съвет за вятърна енергетика представиха две-годишен доклад за бъдещето на вятърната индустрия, който показва, че вятърната енергия може да предостави до 12% от световната електроенергия до 2020 г., да създаде 1,4 милиона нови работни места и да намали емисиите на CO2 с повече от 1,5 милиарда тона годишно – повече от 5 пъти, сравнено с днешните нива. До 2030 г. вятърната енергия може да осигури повече от 20% от снабдяването с електроенергия в световен мащаб.

Надежди за общи правила предоставя и един двугодишен проект, наречен PV GRID, който се финансира по програмата на Европейската комисия "Интелигентна енергия Европа“, стартирал през октомври 2012 година. Целта на PV GRID е да допринесе за преодоляване на регулаторните и нормативни предизвикателства, свързани с интеграцията на големите дялове електроенергия от фотоволтаични инсталации в разпределителната система в цяла Европа.

В края на януари 2013 г. Ангел Семерджиев е предсрочно освободен от поста Председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Причината не е сред гореописаните, а се състои в забавянето и липсата на разработени и приети подзаконови административни актове, свързани с Третия енергиен либерализационен пакет. Заради това Европейската комисия сезира Съда на Европейския съюз. Става въпрос за наредбите за регулиране на цените на електрическата енергия и природния газ, Наредбата за изменение на условията за лицензиране на дейностите в енергетиката, и правилата за достъп до газопреносната и газоразпределителната мрежи.

Фотоволтаичната асоциация подкрепя решението. "Действията на комисията показаха непознаване или незачитане на европейското и българското енергийно законодателство. Поставена под въпрос бе и независимостта на регулатора. Надяваме се, че кадровите промени в ДКЕВР ще доведат до преосмисляне на дискриминационната политика спрямо производителите на електроенергия от възобновяеми източници", пише асоциацията в отворено писмо. И добавя доводи: „През последната година ДКВЕР прие няколко решения, които са в противоречие на европейските директиви и регламенти в рамките на Третия либерализационен пакет. Най-голямо брожение събуди въвеждането на „цена за достъп до мрежата”, наложено единствено на ВЕИ централите.“

От фотоволтаичната асоциация очакват, че новото ръководство на ДКЕВР ще преразгледа тази такса и ще я отмени. От това какво ще се случи с нея ще проличи дали „цената за достъп” е била плод на еднолично решение на Ангел Семерджиев, или е било част от цялостна управленска политика на държавата.

Асоциацията обръща внимание и върху нерешения проблем с неактуализирания Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници, приет от Министерския съвет на 9.01.2013 г. В документа се съдържат крайно неактуални данни и дори се анализира прилагането на Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата, който бе отменен още през 2011 г.
„Актуализираният” план залага цел за инсталиране на 303 МВп фотоволтаични мощности през 2020г, въпреки че към днешна дата официалните данни сочат 864 МВп инсталирани мощности от фотоволтаици. Неоснователно, планът сочи изпълнение на целите за 2020 г. Според изчисленията на асоциацията необходимо е изграждането на поне още толкова ВЕИ мощности, за да бъде достигнат ангажиментът от 16% дял на ВЕИ в крайното брутно енергийно потребление на страната.

Според Българската фотоволтаична асоциация, причините за повишението на цената на електроенергията за бита в края на юни 2012 г. с 13,6% са следните. Около 5% от този ръст се пада на кафява енергия и т. нар. невъзстановяеми разходи, 4% са за компенсиране на НЕК за направени разходи в минал период и едва 4% от повишението се дължи на ВЕИ. Добавката за „зелена енергия“ заема 6% от сметките ни за ток. Останалите 94% отиват за заплащане на произведената от АЕЦ и ТЕЦ електроенергия, за тока на топлофикациите, за пренос, разпределение, достъп до мрежата и т.н. Голяма част от парите, които българите плащат за ВЕИ чрез добавка „зелена енергия“ всъщност отиват при ЕВН, ЧЕЗ, Енерго-Про и НЕК.

Един последен коментар – на електроразпределителните дружества. „Заради системно натрупвани грешки в образуването на цените на електроенергия след бума на възобновяемите енергийни източници в момента енергийната система изпитва недостиг на 220 млн. лв., чието компенсиране би означавало 4 процента поскъпване на тока от 1 юли 2013 г.“ Това е коментар на компанията ЕВН, която снабдява с електроенергия Югоизточна България. От дружеството смятат, че крайно неприемливо е крайният потребител да се товари с повишение на цената на тока заради все повечето ВЕИ-та, защото това прави икономиката ни неконкурентоспособна. Затова ЕВН предлага поскъпването на електроенергията заради присъединяването на все повече възобновяеми енергийни мощност да бъде укротено със създаването на специален ВЕИ-фонд, в който да влизат половината постъпления от търговията с държавни парникови квоти и приходите от зелената добавка за ток, плащана от потребителите. С парите от този фонд пък да се плаща произвежданата на екологичен начин електроенергия.

Прехвърлянето на тежестта от НЕК на снабдителите, а от тях на производителите, лесно може да продължи в посока към потребителите. За да не се случи това и за да не плаща някой за грешките на други, е необходимо добре осмислено и трайно решение на гореописания проблем.

** Материалът е подготвен в рамките на проект на BlueLink.net "Околна среда vs. Инвестиции" с подкрепата на програма "Повече плурализъм по време на криза" на Институт "Отворено общество"