Какви са предимствата на въвеждането на депозитна система за отпадъци в България - интервю с Елеонора Йосифова и Евгения Ташева

България да вземе спешни мерки по рециклирането на отпадъци и да въведе депозитна система за събиране на опаковки от напитки, призоваха Евгения Ташева и Елеонора Йосифова от екипа на екологично сдружение „За земята“. В интервю, излъчено в интернет от BlueLink.net, експертките обясниха какво представлява депозитната система и какви са ползите от въвеждането ѝ в България.

Евгения Ташева, която е координатор на кампания за въвеждане на депозитна система в България и Елеонора Йосифова- асистент и член на екипа екипа „Нулеви отпадъци“ в „За Земята“ разговаряха в лично качество със заместник-редакторката на БлуЛинк Велина Барова. Събеседничките обсъдиха какво представлява депозитната система, какви са нейните предимствата в държавите, в които вече функционира успешно и какви биха били ползите за страната ни и гражданите, ако бъде въведена и у нас.

След сравнително кратка употреба множеството алуминиеви, стъклени и пластмасови опаковки се превръщат в боклук и често ги срещаме както в градската среда, така и в природата. Освен на сушата те попадат и в океаните, реките и други водоеми, а за разграждането им са необходими стотици години, стана ясно от кратко видео, изготвено за „За Земята“. Над 40 държави и региони в света са възприели депозитна система за отпадъци и са се уверили в предимствата й пред познатата в България система за разделно събиране на отпадъци. В ЕС броят на държавите е 10, а още 15 планират въвеждането на депозитна система през следващите 10 години, сред които съседките ни Румъния (2022г.), Гърция и Турция. В Хърватия такава система функционира успешно от 2006. У нас депозитната система все още не е възможна дори на законодателно ниво, заяви Йосифова.

В Германия и Норвегия се събират и рециклират над 90% от опаковките от напитки, сочат данните. Швеция вече успява на местно ниво да затвори цикъла на опаковки от напитки с над 90% рециклирани бутилки, от които се произвеждат нови от 100% рециклирана пластмаса. Замърсяването с бутилки и кенчета намалява с до 80% в държавите, в които депозитната система функционира. Това е и процентът на хората, които категорично подкрепят използването ѝ. Сред ползите са и създаването на нови зелени работни места.

Позната е и като система за възвръщане на депозит- потребителят заплаща сума (например 10 цента), наложена върху напитка в стъклена бутилка, метално кенче или хартиена опаковка, употребява продукта и връща амбалажа в обособено за това място в хранителен магазин, участващ в системата. Срещу опаковката получава депозита си обратно. Пунктовете събират, сортират и в последствие изпращат празните бутилки в заводи за рециклиране, където се превръщат в суровина за нови опаковки. „Тази система не наказва всеки от нас като местен данъкоплатец, а единствено хората, които консумират такива напитки“, отбеляза Евгения Ташева.

Елеонора Йосифова повдигна въпроса, че България е задължена от ЕС до 2030 година да достигне сериозни изисквания за най-малко 30% съдържание на рециклирана пластмаса в опаковките. Евгения Ташева припомни плаващото сметище на р. Искър в началото на миналата година, при разчистването на което са извадени 560 тона боклук и 160 кубика дърва. Екологично сдружение „За Земята“, съвместо с Грийнпийс и Wind2Win са организирали арт акция пред Министерството на околната среда и водите, чрез която са настояли за въвеждане на депозитна система. През това време МОСВ е работело по Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. Събираемостта на PET (полиетилен терафалат) бутилки в България е едва 22%. Според наредбата трябва да достигне 77% до 2025 година и 90% до 2029. „Това е лъвски скок, който не е осъществим с настоящата система“ коментира експертката.

Ташева уточни, че от доклад на сметната палата от края на септември 2021 стана ясно, че има голямо разминаване в данните, които различните институции събират, относно това колко пластмасови опаковки се пускат на пазара. „Ако има сенчеста част, която убягват на закона е много лесно да се декларират като успех събраните и рециклирани количества, които България подава на Евростат“, отбеляза тя. Определи като едно от предимствата на депозитната система въвеждането на централизирана система за проследяване и отчитане на всички бутилки по баркод, което ще затрудни заявяването на нереални данни. Това би довело до финансови ползи както за гражданите, така и за общината и държавата. Вече се провеждат разговори със заинтересовани страни относно въвеждането на депозитната система, включително с бизнеси. „Но най-заинтересновани на първо ниво трябва да бъдем самите ние хората като потребители“, отбеляза Евгения Ташева.

Тя апелира за извършване на поредица от конкретни мерки до средата на 2022 година, за да се изобличат „пробойните“ в системата. Тя заяви, че от 01.01.2022 България е задължена от ЕК да започне да изплаща „данък пластмаса“, който се налага върху всеки килограм нерециклирани пластмасови опаковки, пуснати на пазара, на стойност 44 млн.лв.. Той се очаква да бъде платен от държавния бюджет. Това не е правилно, защото неговата цел е да стимулира производителите на опаковки, коментира експертката.

За потребителя е трудно да усети това състояние, коментира експертката. Като една от причините отбеляза факта, че такса смет не е на база какво количество боклук изхвърля всеки човек и всяко домакинство. По този начин хората рядко се замислят какъв е обемът на отпадъците, които се изхвърлят неразделно. Цветните контейнери се управляват с продуктови такси, плащани от данъкоплатеца. Когато опаковките не влизат в тях, това не променя вече платената такса, отбеляза Ташева. Изхвърлените неправомерно отпадъци да бъдат почистени от околната среда отново струва обществени средства. Националното сдружение на общините в България настоява общините да спрат да носят финансова отговорност за това.

Депозитната система е начин да се въведе справедливост по отношение на това кой поема финансовия товар, заяви експертката. Рециклиращите предприятия също биха имали ползи, тъй като в момента им се налага да внасят качествена суровина от чужбина, за да могат да извършат дейността си и да бъдат изплатени. Пластмасовите бутилки са ценна вторична суровина, защото имат висока пазарна стойност, много добра рециклируемост и не е редно да се търкалят сред природата или да бъдат изгаряни в тецове и циментови заводи, отбеляза Ташева. Опаковки, които се събират от депозитната система, са в по-чисто състояние, което повишава качеството на материалите, които се връщат. Тя допълни, че това ощетява не само здравето, но и джобовете на данъкоплатеца.

„Очевиден е проблемът с разделното събиране. В България е факт, че хората все още не го разбират и има проблем с това да го оценят като качествено въведение в техния живот и да бъдат стимулирани да го използват. Има много места в България, където няма контейнери за разделно събиране.“, отбеляза Елеонора Йосифова. Ползи от депозитната система имат и малките населени места, уточни Евгения Ташева. Системата може да включва всички търговски обекти, защото те получават допълнителни средства за събиране и складиране на върнатите опаковки. Това е добър стимул дори за магазините, които на този етап не разполагат с ресурс да я поддържат.

Депозитната система също е правилна стъпка в посока борба с промените в климата, заяви Ташева. Тя отбеляза, че пластмасата, добивана от изкопаеми горива, присъства в множество промишлени сектори- мода, земеделие, авиация, туризъм, които допринасят за климатичните промени. Нейният жизнен цикъл, от създаването през транспортирането до евентуалното ѝ изгаряне, носят тежък екологичен товар. Това може да се намали като се използват многократни опаковки, които се пълнят повторно, въвеждане на стандарт за качество и ниво на рециклируемост на материалите, провеждане на информационни кампании за преработването на отпадъци, повишаване на ефективността на настоящата система за събиране на отпадъци и въвеждане на депозитна система. „Всички страни и региони, които са въвели депозитната система регистрират рязък спад на замърсяването с бутилки“, отбеляза експертката.

Текстът е изготвен в рамките на проект “Разширяване на подкрепата за Европейски климатичен закон в България“, който се осъществява от фондация „Блулинк“ с подкрепата на Европейската климатична фондация (European Climate Foundation).

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме комуникациите в интернет за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на БлуЛинк може да научите тук.