Петиция за спасяването на сгради – културни ценности със средства от ЕС инициира Сдружение "Таляна"

Сдружение "Таляна" работи за развитието на едноименния творчески квартал във Варна – аналог на пловдивския "Капана", столичния "КвАРТал" и др. В края на миналата година сдружението изпрати предложение до екипа на вицепремиера Томислав Дончев част от сумите по Плана за възстановяване на ЕС, които правителството планира да използва за саниране, да се насочат към възстановяване на сгради – културни ценности. Предложението е не само да се повиши енергийната ефективност на недвижимите културни ценности (НКЦ), но и да се осъществят необходимите консервационно-реставрационни дейности, да се възстановят фасадите заедно с пластичната им декорация в първоначалния вид. В писмото се повдига и болната тема за обезобразяването на НКЦ посредством неправилно саниране (включително поставяне на изолационни материали върху фасадната декорация), което, за съжаление, се наблюдава напоследък, въпреки че е незаконно.

С пълния текст на становището на Сдружение "Таляна" може да се запознаете на портала за обществени консултации на МС: http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5572

С цел да се напомни за предложението беше подготвено Отворено писмо, коeто съдържа допълнителна аргументация. В него се изразява мнението, че "тази част от сградите в България, които са със статут на НКЦ, заслужават не по-малко грижа от блоковете в жилищните комплекси. Не са малко собствениците на НКЦ, които имат издадени предписания за възстановяване на сградите от години, но не могат да ги осъществят поради липса на средства. В условията на глобална рецесия шансовете да намерят необходимите средства намаляват още повече. Някои здания вече са в критично състояние и отлагането на възстановяването им крие риск да бъдат загубени безвъзвратно. А те са важни като предпоставка за развитието на целогодишен културен туризъм, както за и осигуряването на работни места в сектора туризъм в дългосрочен план. В този смисъл насочване на средства към поддръжка на НКЦ съответсва напълно на целите на ПВУ на ЕС във връзка с ковид кризата". 

И още: "През следващите няколко години ще се наблюдава тенденция масовият туризъм да отстъпва на алтернативния, който е по-безопасен поради провеждането му в по-малки групи. Най-практикуваните форми на алтернативен туризъм са културният, екологичният, селският, велотуризмът, като те обикновено се съчетават, което допринася за пълноценността на преживяването и туристическия продукт като цяло. ...Един от основните видове алтернативен туризъм – културният, е немислим без наличието на сгради със статут на културни ценности". 

Сдружение "Таляна" акцентира и върху значението на сгради и цели ансамбли от НКЦ за развитието на творческите квартали – “Капана”, “КвАРТал”, “Таляна” и др. "Този тип градски пространства също привличат туристи и разнообразни публики. А на професионалистите, които работят там в сферата на творческите индустрии, се разчита за създаване на иновативни продукти и услуги, които да направят България по-конкурентна в условията на глобализация, либерализация и дигитализация. В този смисъл креативните квартали са своеобразна визитка на всяка страна и състоянието на сградния фонд и жизнената среда в тях е от голямо значение," се изтъква още в писмото. 

Анализатори от седмичник за политика и икономика са направили калкулация, че дори цялата сума от близо 2 млрд. лв. да се използва за саниране на жилищни блокове, ще се обхванат максимум 2000 блока. При положение че от подобряване на енергийната ефективност се нуждаят близо 60 000 блока. Ето защо Огнян Георгиев и Ивайло Станчев от в. КАПИТАЛ препоръчват средствата по ПВУ да се използват за проекти, които да доведат до бързо модернизиране на икономиката на България и до трайно повишаване на заплатите. Така собствениците ще могат да финансират сами санирането на панелните си жилища.

В Националната стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради, приета в края на януари т.г., се предвижда съфинансиране на санирането с публични средства, както и отпускане на нисколихвени кредити на гражданите с цел покриване на тяхната част от разходите за повишаване на енергийната ефективност. Допуска се и 100% покриване на разхода за саниране на жилище, когато банките не са склонни да отпуснат кредит на собственика.

Според Драгомир Цанев от Център за енергийна ефективност ЕнЕфект 91% от всички сгради у нас са с лоши енергийни характеристики. На база на тези данни в Националната стратегия за подпомагане обновяването на сградния фонд се залагат дългосрочни цели – 60% от сградите в България да бъдат санирани до 2050 г.  С други думи, експертите са наясно, че това ще е дългосрочен процес. За разлика от жилищните блокове обаче, които се планира да се санират поетапно в продължение на 30 години, ситуацията с паметниците на културата е различна. Голяма част от сградите – културни ценности са построени в края на XIX - началото на XX в. и се нуждаят от спешни мерки за консервация и реставрация, за да не ги изгубим безвъзвратно. Ето защо би било рационално именно към тях да се насочат средства по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС.

Отвореното писмо в подкрепа на предложението на Сдружение "Таляна" беше подписано от над 20 организации и експерти, сред които: Камара на архитектите в България, арх. Белин Моллов – експерт по устойчиво регионално развитие, представители на творческите квартали на София (КвАРТал) и Пловдив (Капана), арх. Любо Георгиев – Директор на "Софияплан", БНК на ИКОМОС, представители на туристическия бранш, Съюз на архитектите в България и др. Необходима е обаче още подкрепа за предложението на Сдружение "Таляна". Набираме я чрез петиция, към която може да се присъедините на https://www.peticiq.com/307754