Търси се място за качествена журналистика в обществен интерес

Качествената журналистика трудно намира място в медийната среда, ръководена от интереса на властта и влиятелни организации, отбелязаха утвърдени и прохождащи журналисти. Журналистиката  често остава като хоби в ситуацията на избор между работата по призвание и финансова стабилност за сметка на ограничения, признаха млади автори от редакцията на „Евромегдан” по време на дискусия за мястото на журналистика в обществен интерес в медиите у нас и бъдещето на професията, проведена от фондация „БлуЛинк” на 28.03.2016 г. Събитието отбеляза приключването на двугодишния проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, осъществен съвместно от BlueLink.net, екипа на студентското Радио "Реакция" и други млади журналисти, с финансиране от Програмата за подкрепа на НПО към Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

В условията на привидно развити медии и уж плуралистична среда, оказва се, че навлизащи в професията журналисти не могат да намерят поле за реализация на качествена журналистика, констатира управляващият редактор на „БлуЛинк” и „Евромегдан” Павел Антонов.  Шанс за развитие в тази сфера предлагат алтернативни онлайн издания, докато голяма част от масовите медии остават затворени за такъв тип журналистика. Затова  фондация "БлуЛинк" сформира експерименталната виртуална редакция на "Евромегдан" и подпомага с каквото може други алтернативни уеб издания като като студентско радио "Реакция", "Маргиналия" и "Биволъ", обясни Антонов.

Експериментът е сполучлив, потвърдиха на срещата младите автори, участвали в реализацията на проекта. Те споделиха  опита си да правят качествена журналистика в обществен интерес по част от засегнатите в рамките на проекта теми, и срещнатите трудности.  Основен проблем според тях е липсата на възможността за професионална реализация чрез този тип работа. Просто за качествена журналистика в обществен интерес трудно се намира кой да ти плати, а това е важно за млади хора, които са изправени пред труден избор: или да влязат в добре смазаната машина на повечето българските медии и да се примирят с професионалните и етични компромиси, които тя им налага;  или да оставят журналистиката като хоби и да си намерят друга работа, коментира Наталия Иванова, автор на „Евромегдан” и участник в проекта.

Дефицитът на стойностна журналистика в обществен интерес не може да се  преодолее само чрез независими онлайн медии и грантови програми, посочи Антонов. Според него е необходимо отвоюване на традиционната медийна среда обратно за нуждите на т.нар. "Четвърта власт" и създаване на работещи бизнес модели, които да позволяват достойна професионална и житейска реализация на упражняващите журналистика в обществен интерес, смята Антонов.

Като конкретен пример за трудностите в професионалната практика на журналистите, работещи в обществен интерес, Иванова посочи комуникацията с институциите през пиар отдели.  В голямата си част тя е сведена до удобния за институциите диалог, а самите медии са разглеждани като пречка за властта, смята Константин Мравов от „Евромегдан”. Журналистите трябва да се отърват от наложеното разбиране, че са носачи на микрофони, които изпълняват заповедите на медийните собственици,  коментира Павел Антонов като наблегна на икономическите зависимости на медиите и практиката информацията да се съгласува между редактори и представители на властта, което обезсмисля усилията на журналистите в обществен интерес.

Димитър Стоянов, сътрудник на „Биволъ”, "Евромегдан" и др. медии, сподели личен опит от оказан натиск върху него във връзка с работата му като журналист, и практическа цензура от страна на големи рекламодатели, чиито интереси често съвпадат с тези на държавни контролни органи. Стоянов разказа за различни форми на натиск, на които е бил подложен, като преки заплахи за сигурността му във връзка с разследване на злоупотреби, извършени от служители и собственици на една от банките у нас. Той описа като "фронтален сблъсък със стената" ситуацията, в която попада един журналист, при опит да получи становище на институциите по подобен казус.

Именно в условията на такава несигурност трябва журналистите да разберат, че е много важно да се подкрепят като гилдия, смята Константин Иванов, възпитаник на факултета по журналистика и масови комуникации в София. „Ако всички по отделно се притесняваме какво да пишем и да не пишем, ще ни смачкат”, предупреди Иванов, който след дългогодишна кариера в BBC и Sofia Echo, завежда регионалните комуникации на природозащитната организация WWF.

На фона на очерталата се мрачна картина Иванов предвижда положително развитие на медийната среда у нас в следващите пет до десет години. Според него именно сайтове от нишовата журналистика като „Биволъ”, които се занимават с интересите на обикновените хора, ще заемат все по-голяма част от медийния пейзаж и ще бъдат полето за качествена журналистика заедно с телевизиите.

Не е имало случай "Биволъ" да помести информация, факт или твърдение, без да сме го проверили, верифицирали, и да сме се убедили, че е достоверно, обясни Стоянов в отговор на поставен от други участници въпрос относно редакционните практики на изданието при получаване на анонимни източници.

 

Този материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.

Сподели