Валидност на ОВОС от 10 години не е стандартна европейска практика

Народното събрание разглежда предложени от ГЕРБ и ДПС промени в Закона за опазване на околната среда чрез Законопроекта за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за насърчаване на инвестициите. Една от тях предвижда сроковете за валидност на решенията по Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) да се удължат до 10 години. Като аргумент в подкрепа на предложената промяна, коментатори по медиите, твърдят, че такава била практиката в останалите европейски страни.

Проверихме дали е така чрез запитване относно сроковете на валидност на ОВОС в страните, обхванати от мрежата “Околна среда и правосъдие”, в която фондация “БлуЛинк” също членува. 

Оказва се, че в много страни-членки на ЕС и съседни държави в закона е определен процес, при който удължаване на периода на валидността се издава след проверка на това дали същите обстоятелства са в сила или има известни промени, които предполагат по-голяма защита. Проблемът с валидността не е в продължителността на времето, а в незачитането на логиката и пропуска да се разработи система, която балансира интересите в зависимост от обстоятелствата.

В Европейските страни, за които получихме отговори,  законът цели да постигне точно такъв баланс и по-често валидността на решението се определя от това дали след изтичане на решение по ОВОС не са се появили нови обстоятелства. Ето получените резултати.

Румъния: ОВОС са валидни за целия срок на изпълнение на проекта, като при наличие на нови елементи от момента на издаване на нормативните актове или промяна в условията, на които се основават, се преразглежда. В допълнение към това, ако след 5 години от решението по ОВОС, не е издадено разрешително за строеж екологичният орган проверява дали информацията в доклада за въздействие върху околната среда е все още валидна (член 18 от закон 292/2018).
Словения: ОВОС също е валиден 5 години, като инвеститорът трябва да започне изпълнение на проекта в този срок. Удължаване на срока е възможно най-късно до 3 месеца от изтичането на 5-те години, като министерството проверява дали все още са валидни мотивите за одобрение и условията за решението по ОВОС (член 100, параграфи 6 и 7 от словенския Закон за опазване на околната среда). На практика, валидността почти никога не надвишава 5 години.
Хърватия: Ако инвеститорът не подаде искане за необходимите разрешителни за начало на проекта до 2 години след издаден ОВОС, той става невалиден.
Чехия: ОВОС е валиден за 7 години от издаването му. Законът позволява за удължаване на срока с допълнителни 5 години, само ако няма промяна в условията на района, проекта или методите за изследване, така че да може да има ефект върху околната среда, който не е бил установен преди. Последващо удължаване не е позволено.
Унгария: Валидността е 5 години. За инфраструктурни проекти с голяма важност поради икономически причини –  стига до 10 години. В Унгария, действително, може ОВОС да се издаде за неопределен период от време. За определяне на времето на валидност се вземат предвид фактори като въздействия върху околната среда, и тяхната предвидимост; естеството на промените в околната среда в резултат от проекта и тяхната предвидимост; както и времето, необходимо за създаване на дейността, включително планираното време за изпълнение на дейността.
Швейцария: ОВОС е част от процедурата по издаване на разрешение за строеж. Ако държавният орган заключи, че проектът може да бъде одобрен, това разрешение е валидно за определен период от време, през който трябва да започне строителството. В повечето кантони разрешителните за строеж изтичат 3 години от датата на влизане в сила на решението. След като разрешението за строеж изтече, инвеститорът трябва да кандидатства за ново разрешение като теоретично може да предостави на одобряващия орган същия доклад за ОВОС. В този случай, държавният орган преценява дали докладът все още е достатъчно актуален или трябва да бъде допълнен. Това решение зависи от конкретните обстоятелства на планирания проект.
Германия: Резултатът от ОВОС задейства разрешение за строителство в рамките на месеци. Разрешението трябва да бъде пуснато в действие в рамките на 3 или 5 години, в противен случай изтича.

Какво е състоянието в България
В българския Закон за опазване на околната среда липсват гаранции, че при промяна на обстоятелствата може да се извърши нова оценка или да се изиска нов ОВОС. Отново член 93, ал.(7) и член 99, ал. (11), гласят:
"При промяна на възложителя, на параметрите на инвестиционното предложение или на някое от обстоятелствата, при които е било издадено решение за преценяване на необходимостта от ОВОС, възложителят или новият възложител уведомява своевременно компетентния орган по околна среда."
и
"При промяна на възложителя, на параметрите на инвестиционното предложение или на някое от обстоятелствата, при които е било издадено решението по ОВОС, възложителят или новият възложител уведомява своевременно компетентния орган по околна среда."

Този процес не подсигурява нито възможност за провеждане на нова процедура, нито обективна преценка, тъй като зависи от волята и инициативата на възложителя, който по дефиниция няма интерес от нова процедура и забавяне на одобрението на проекта.
Не само, че законите в други Европейски страни не предвиждат дълга и безусловна валидност на ОВОС от 10 години, но дори в сегашния си вид, ЗООС не гарантира адекватна защита и прецизиране на случаите в зависимост от обстоятелствата.

Предложените промени на практиката за ОВОС
Промените бяха предложени от депутати от ГЕРБ и ДПС на 04.04.2024г. Предложените промени засягат член 93, ал. 8 от ЗООС:
Решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС, губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка на контролните органи по околната среда.
и член 99, ал.12:
Решението по ОВОС губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка от контролните органи по околната среда.
Предложението е предвидените в закона срокове да бъдат удължени на 10 години. Също така, влезлите в сила вече решения по чл.93, ал.(8) и чл.99, ал(12) да бъдат удължени с 10 години.
 

За да продължаваме да подкрепяме и изследваме използването на интернет за гражданско действие в подкрепа на климата, човешките права и ценностите на обединена Европа, направeте дарениe тук за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на „БлуЛинк“ може да научите тук.