Европейски журналисти работиха заедно по темата за климатични права

През последните 5 години съдебните дела за климата са се увеличили повече от два пъти, а съдебните дела за климата са се превърнали в ключов инструмент за постигане на справедливост по отношение на климата. Това казва скорошeн доклад на Прогрмата за околната среда на ООН. Затова климатичните права и съдебните спорове за климата бяха логична тема на тазгодишния международен журналистически семинар на BlueLink.

Семинарът се проведе във Виена на 25-26 февруари. В него участваха 20 журналисти от 13 държави от ЕС. Адвокати от Австрия, Естония, Унгария и Румъния - част от международната правна мрежа "Правосъдие и околна среда" (Justice & Environment, J&E) - отведоха журналистите зад кулисите на своите съдебни дела за климата и им обясниха правните стратегии и аргументи срещу институциите, които са изправили пред съда заради лошите им политики в областта на климата.

Семинарът беше модериран от многократно награждаваната мултиплатформена журналистка Елинда Лабропулу, репортер на CNN с фокус върху екологичните бежанци, и опитния журналист в областта на околната среда и изпълнителен редактор на BlueLink Павел Антонов.

Семинарът беше част от проекта "Дискусии и действия за климата и околната среда" (DACE) - инициатива, координирана от J&E. В рамките на проекта шест организации членки на J&E от Австрия, България, Естония, Унгария, Словения и Испания си поставиха за цел да дефинират климатичните права, като проучиха националните и международни правни рамки. След това проведоха редица събития, за да повишат осведомеността на хората за техните климатични права и за това как могат да ги отстояват. Партньорите проучиха и националните обществени нагласи на хората за изменението на климата, както и тяхното желание да отстояват климатичните си права.

Някои от представените в рамките на семинара съдебни искове завършват успешно, други – не дотам – но всички успяват да "спечелят време" и да забавят инвестиции в изкопаеми горива или други проекти, които биха имали отрицателно въздействие върху климата. Всички дела са добър пример за истината в думите на културния антрополог Маргарет Мийд, цитирана от един от лекторите на семинара -- Керту Биргит Антон: "Никога не се съмнявайте, че малка група мислещи и ангажирани граждани може да промени света; всъщност това е единственото нещо, което някога е променяло света."

Грегор Шамшула, адвокат по въпросите на околната среда към ÖKOBÜRO, Австрия, представи делото за климата, водено от "Грийнпийс", ÖKOBÜRO и адвокат Михаела Крьомер срещу освобождаването на самолетните полети от данъци в Австрия. През 2020 г. 8063 души подават иск до Конституционния съд на Австрия. Те твърдят, че освобождаването на трансграничните полети и на керосина във вътрешните полети от данък добавена стойност допринася за изменението на климата, защото прави пътуването със самолет по-евтино от по-екологичното пътуване с влак. Съдът отхвърля жалбата, като постановява, че "жалбоподателите не са засегнати от данъчното облекчение, тъй като са закупили билети за влак, а не за самолет". Въпреки това в рамките на няколко месеца Министерството на околната среда затваря данъчната вратичка.

Вторият случай, който Шамшула представи, беше искът на различни неправителствени организации срещу изграждането на трета писта на международното летище във Виена. Ищците твърдят, че пистата би довела до повече щети, отколкото ползи, най-вече защото би била в противоречие с националните и международни задължения на Австрия за смекчаване на изменението на климата. Австрийският федерален административен съд отменя разрешителното за строеж. Конституционният съд обаче отменя решението на Федералния съд и строителството е одобрено.

Керту Биргит Антон, активист за климата и младши правен експерт в Естонския център за екологично право и Петъци за бъдеще – Естония (ПБЕ) (Fridays for Future – Estonia), представи делото на ПБЕ срещу община Нарва-Йойсуу. През 2020 г. ПБЕ започна съдебна борба срещу разрешението за строеж на нов завод за шистов петрол, издадено на държавната енергийна група Eesti Energia. Шистовият петрол е изкопаемо гориво, което се извлища от петролни шисти (и е подобно на въглищата). Шистовият петрол се изнася извън ЕС и се използва от корабите за далечно плаване. ПБЕ твърди, че Нарва-Йойсуу е издала разрешителното, без да направи адекватна оценка на въздействието върху климата и върху ангажиментите, поети по Парижкото споразумение, както и върху целта на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Върховният съд отменя разрешителното, но през 2023 г. то е издадено ново. Централата вероятно ще започне работа в края на 2024 г., ако успее да получи комплексно разрешително.

Ясмин Дюрегер, експерт по въпросите на климата и енергетиката в „Грийнпийс“ --Централна и Източна Европа, разказа за делото на "Грийнпийс" срещу одобрението на 3 нови петролни находища в Норвегия. Проблемът с тях е, че не са в съответствие с норвежката конституция и международните ангажименти на Норвегия в областта на правата на човека. През януари 2024 г. разрешителното за всичките 3 находища на нефт и газ е обявено за невалидно. Държавата обаче обжалва решението. Делото е в процес на разглеждане.

Друго дело, представено от Дюрегер, понастоящем се разглежда от Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) – Възрастни жени срещу Швейцария. Делото е заведено през 2020 г. срещу швейцарското правителство от асоциация на жени в напреднала възраст. Причината: възрастните жени са особено податливи на интензивни и чести топлинни вълни. Очаква се решението на ЕСПЧ да бъде обявено през юни 2024 г.

Чаба Кис, адвокат по въпросите на околната среда и координатор на J&E, говори за делото срещу унгарски туристически проект на езерото Балатон. Проектът би изисквал изсичането на голяма площ с дървета и би увеличил трафика и замърсяването в района. Ищците -- „Приятели на Земята“ -- Унгария  -- твърдят, че проектът би имал значително въздействие върху климата. Делото е спечелено - съдът отменя туристическия проект.

Влад Попеску, директор на Bankwatch Румъния, представи съдебния иск Деклик и др. срещу румънското правителство. През 2023 г. неправителствената организация Деклик (Declic) и редица физически лица завеждат дело пред Апелативния съд в Клуж срещу румънското правителство и две министерства. Ищцит искат съдът да разпореди на властите да намалят емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и да постигнат неутралност по отношение на климата до 2050 г. Ищците също искат Съдът да разпореди на румънското правителство да увеличи дела на възобновяемите енергийни източници до 45 % и на енергийната ефективност до 13 % до 2030 г. Освен това искат Съдът да разпореди на румънските власти да изпълнят конкретни и съгласувани планове за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптация към климатичните промени, включително да приемат годишни въглеродни бюджети, в срок от максимум 30 дни от окончателното решение, за да бъдат постигнати целите на Парижкото споразумение. Апелативният съд отхвърля делото, като заявява, че не може да взема решение за конкретни мерки, тъй като това би представлявало намеса в разделението на властите. Съдът също така постановява, че Румъния има Дългосрочна стратегия за действие в областта на климата, поради което не може да се докаже липса на интерес на правителството да предприеме действия в областта на климата. 

Попеску разказа също за съдебния иск на Bankwatch Romania и Agent Green срещу разрешителното за мини водноелектрическата централа Taia. За съжаление делото е загубено и ищците трябва да платят 36 000 евро за съдебни разноски.

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме и изследваме използването на интернет за гражданско действие в подкрепа на климата, човешките права и ценностите на обединена Европа, направeте дарениe тук за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на „БлуЛинк“ може да научите тук.

Събитието и настоящата публикация са част от инициатива „Дискусии и действия за климат и околна среда“ на европейската мрежа “Правосъдие и околна среда”, която се осъществява с подкрепата на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) на ЕС. Всички изразени възгледи са само на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз (ЕС).