Караджова одобри хранилище за радиоктивни отпадъци и върна за преразглеждане златодобива в Крумовград

В края на септември Висшият експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към Министерството на околната среда (МОСВ) прецени, че проектите за златодобив в района на Крумовград и за  хранилище за радиоактивни отпадъци до с. Хърлец, Козлодуй няма да навредят на здравето на хората и на околната среда. След решението на съвета екоминистърът Нона Караджова даде зелена светлина на проекта за ядрени отпадъци и върна този за златодобив.

Планирано е в Хърлец, както се твърди в проекта - безопасно за 300 години, да бъдат погребани 340 000 тона краткоживеещи, ниско и средноактивни отпадъци от централите "Козлодуй" и "Белене". Хранилището трябва да бъде изградено от държавната фирма "Радиоктивни отпадъци". Предвидено е да се намира на 400 метра от границите на защитената зона за опазване на дивите птици "Златията".

Разрешението на министъра е обжалвано от неправителствени организации.

С мотив, че положителните становища за ефекта на златодобива в Крумовград върху водите в района са издадени преди последните промени в Закона за опазване на околната среда, Караджова върна за ново гласуване във ВЕЕС другия проект - за златодобив в Крумовград на "Болкан минерал енд майнинг", дъщерно дружество на Дънди Прешъс Металс Инк. Искането за преразглеждане на проекта въз основа на законовите промени е постъпило от кмета на Крумовград Себихан Мехмед.

И двата проекта предизвикаха много противоречиви коментари. Природозащитници и жители от районите на обектите са против изграждането им. Гражданските коалиции "България без цианиди" и "Коалиция срещу минните замърсявания", както и сдружение "Живот за Крумовград" оспориха многократно обещанията на Дънди за качествата на проекта. Според тях щетите върху околната среда в района са неизбежни, водните запаси ще намалеят ще бъдат замърсени, възможности за туризъм няма да има дългосрочен план.

От Коалиция срещу минните замърсявания поискаха Европейската комисия да санкционира България за нерегламентирана държавна помощ в случая с Дънди Прешъс. В сигнал до медиите и до европейски и български институции Константин дичев от Коалиция срещу минните замърсявания твърди, че правителството "подарява" мината в Кремовград на "Болкан минерал енд майнинг" и че компанията има право да придобие прогнодните запаси от 60 тона злато от находището. За България ще останат 1.4%, срещу 98.6% посочва Дичев. На пресконференция след решението на ВЕЕС Димитър Василев от коалиция България без цианиди, посочи че концесионната такса за Дънди у нас е 2% (според други източници е дори 1,5%), а в Грузия и Казахстан за тази дейност държавата прибира 20% процента. Според него това е "схема за ограбване на държавата".

Прецедент в двете решения на ВЕЕС беше отказът да бъдат допуснати на заседанията експерти на неправителствени организации, избрани за участие в съвети и работни групи към институциите, в случая МОСВ, през платформата за избори vote.bluelink.net. През 2010 г. МОСВ прекрати еднолично мандата на Андрей Ковачев, представител на природозащитните организация във ВЕЕС от 2005 г. като изиска въвеждане на мандатност от две години и забрани членовете да участват във висши партийни органи. На другия НПО експерт, избран през 2005 г., Димитър Василев, беше отказан достъп до съвета без обяснения още в годината на избирането му. Въпреки проведените нови избори, избраните кандидати на над 100 неправителствени организации, участващи във vote.bluelink.net не бяха допуснати на съветите за златодобив в Крумовград и хранилище до Козлодуй.

Василев и Ковачев коментираха на пресконференция на 20 септември, че новите правила за участието им във ВЕЕС са направени така, че да попречат конкретно на тяхното участие в съвета, заради позициите им, често разграничаващи се с официалната политика на екоминистреството.