Против дезинформацията, в защита на демокрацията на Балканите

На международния ден за проверка на фактите (International fact-checking day) 2 април, 2024 г., тематично избран след деня на шегата, се проведе конференция: „Защита на демокрацията на Балканите: опазване на интегритета на информацията в цифровата ера“. Конференцията се проведе в Скопие, организирана от Фондация Метаморфосис и Мрежата за борба с дезинформацията на Балканите, към която е член БлуЛинк. На срещата участваха представители на НПО работещи в сферата и от Северна Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия, Гърция, Турция, Албания, Черна гора, Косово и Словакия. Участниците утвърдиха споделения ангажимент за справяне с дезинформацията като изразиха готовност за засилване на регионалното сътрудничество.

В курса на дискусията се очерта вмешателството чрез дезинформация на Европейския континент от трети страни, като за главен извършител се назова Руската федерация. Въпреки това, се очерта и многопластовия характер на причините за мисинформация и дезинформация. Клодиана Капо от албанската организация за проверка на фактите Faktoje, сподели, че в Албания проблемът има исторически компонент и въпреки, че голямо количество дезинформация идва отвън, има тавака, които идва отвътре.

Първата панелна дискусия очерта разпространението на дезинформация на регионално ниво и идентифицира най-често срещаните потоци и наративи. Денис Джидич от BIRN, Босна и Херцеговина, посочи, че целта на дезинформацията е да се създаде силен евроскептицизъм, която цел не преследва само Русия, но и други държави. Стилианос Пурнис от Ellinika Hoaxes, Гърция сподели, че дезинформацията е навлязла и в гръцкия парламент.
Наративите включват теми за малцинствата и мигрантите; религиозни, включително истории за чудеса и/или традиционните роли на мъжете и жените; апокалиптични сценарии свързани с геополитиката и преекспонирани метеорологични явления; “национални предатели” и агенти платени от Запада от едната страна и “спасител от предателите” от друга; популяризиране на финансови и други измами.   

По време на дискусията, се наблегна на факта, че наративите на дезинформацията се повтарят не само в региона, но и на глобално ниво. 

Втората част на дискусията, важна предвид предстоящия парламентарен вот в България, засегна темата за влияние и манипулация на информацията от чужди страни по време на избори. Исмар Милак от гражданско сдружение "Защо не?" от Босна и Херцеговина казаха, че положението им с кампаниите за дезинформация е ужасно:

"Стотици онлайн портали се появяват за изборите и след това биват изтрити твърдящи, че са получавали заплахи за убийство.“

По време на миналите парламентарни избори в Словакия били пуснати два деепфейк материала отнасящи се до про-европейски кандидат, който след това загуби изборите от про-руския кандидат. На един от записите, създадени с Изкуствен Интелект, лидерът на партията се уговаря с известен разследващ журналист от Словакия за купуване на гласове от Ромските махали. Записът бива пуснат в интернет пространството по време на двудневният мораториум преди деня на вота, което възпрепятствало отговор от атакуваната партията. Ян Цингел от Мозъчния тръст за стратегически анализ, довави, че:

„Преди това словакия беше най-големият доставчик на оръжия за Украйна спрямо БВП.”

Съседите ни от Сърбия споделиха статистика за предишните избори, в които става ясно как традиционните медии също се използват за разпространение на наративите на определена група -  72% от медийното време било отделено на управляващата партия; 28% - на опозицията, от които 83% негативни, а останалите – неутрални.

Програмните речи бяха изнесени от Робърт Хуки от Европейска служба за външна дейност (ЕСВД), оперативна група за западните балкани и Якуб Каленски, от Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридни заплахи. Якуб Каленски коментира, че е необходимо много повече, за да отговорим на дезинформационните кампании, добавяйки:

“Абсурдно е, че Русия харчи повече от Запада вероятно няколко стотин пъти с техните икономически затруднения. Парите отиват за агенти-фалшификатори и полезни идиоти.”

Присъстваха също държавния секретар в Министерството на отбраната на Северна Македония, посланикът на ЕС в Северна Македония, както и посланик на Кралство Холандия в Северна Македония, който наблегна и на защитата на свободата на словото, подчертавайки, че “Никое правителство не трябва да контролира информационното пространство под претекст, че се противопоставя на дезинформацията.”

За да продължаваме да подкрепяме и изследваме използването на интернет за гражданско действие в подкрепа на климата, човешките права и ценностите на обединена Европа, направeте дарениe тук за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на „БлуЛинк“ може да научите тук.