За ефективен закон срещу изменението на климата

Българският закон за ограничаване изменението на климата е един от първите в Европа, но има нужда от промени, за да отговори на днешните усилия на Европейския съюз за достигане на въглеродна неутралност. Правен анализ на българското законодателство, изготвен от БлуЛинк, очертава промените, които трябва да се направят, за да се изпълни Европейският климатичен закон.

Европа за климата

Качествено нов етап в развитието на нормите по климата в рамките на Европейския съюз е Европейският климатичен закон (ЕКЗ). Той има за цел определи посоката към климатична неутралност и да засили сигурността и доверието към ангажимента на ЕС от страна на предприятията, работниците, инвеститорите и потребителите, както и прозрачността и отчетността, като по този начин укрепва просперитета и разкриването на работни места, се казва в обосновката за приемането му. Чрез закона ЕС цели да постигне неутралност по социално справедлив и икономически ефективен начин.

Предназначението на ЕКЗ е да въведе в законодателството целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. съгласно научните констатации, докладвани от Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) и Междуправителствената научно-политическа платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES). Той трябва да допринесе за изпълнението на Парижкото споразумение относно изменението на климата, включително за ограничаване на повишената температура в световен мащаб под 2°C, в сравнение с равнищата от прединдустриалния период, и за задържане на повишението под 1,5°C.

В европейското законодателство се предвиждат също условията за определянето на курс за постигането в ЕС на неутралност по отношение на климата до 2050 г., редовни оценки на напредъка, както и механизми в случай на недостатъчен напредък или несъгласуваност с общата цел.

Регламентът за ЕКЗ задължителен и се прилага пряко във всички държави членки на ЕС. Те обаче трябва да предприемат мерки, които да допринесат за постигането на общата цел за климатична неутралност.

Българско законодателство срещу изменението на климата

От 2014 г. у нас е в сила закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК) - един от първите в Европа - който урежда обществените отношения и политиката в областта на климата в страната. Той въвежда изискванията на директиви и мерки по прилагането на регламенти и решения на ЕС в областта на климата и задава рамката на подзаконови нормативни актове за прилагане на отделни негови разпоредби.

На стратегическо ниво българския закон предвижда приемането на два документа в областта на климатичните политики: Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата и Националната стратегия за основните мерки за адаптация към последиците от изменението на климата. Първият интегриран национален план за периода 2021-2030 г. е приет от министерския съвет на 27.02.2020 г. През октомври 2019 г. е приета и Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие до 2030 г.

Какъв климатичен закон ни е нужен?

През 2021 г. БлуЛинк изготви правен анализ на българското законодателство в областта на климата с фокус върху необходимите промени, които трябва да се предприемат, за да се изпълни ЕКЗ.

Един от основните проблеми в българския закон е, че той съвсем пестеливо очертава рамката за планиране в областта на климата - чрез обхвата на стратегическите документи и компетентните органи за приемането им, без да регламентира точно изискванията за техните цели, съдържание и процес на обсъждане. Няма национален ангажимент за постигане на конкретно определена, дългосрочна и научнообоснована цел за намаляване на емисиите.

Законодателството е предназначено само за прилагане на дела на България от целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. Следва да се предвиди процес, който да гарантира, че разработването на политики е в съответствие с постигането на националните цели за 2030 или 2050 г.

Добрата практика би могла да включи приемане на цикъл на въглеродно бюджетиране - на годишна или 5-годишна база, в който страната да се ангажира да посочи точния размер на емисиите на парникови газове, които ще бъдат доставени във всеки цикъл, както и точните политики за смекчаващи мерки и правила за банкиране и вземане на заеми от един цикъл в следващия. В действителност няма процес за развитие на сценарий на политики, който да гарантира, че създаването на политики днес е в съответствие с постигането на дългосрочната цел.

Българския закон не посочва изрично, че изпълнява изискванията на регламент на ЕС относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата. Регламентът изисква от държавите членки да осигурят диалог по въпросите на климата и енергетиката, в който активно участие да вземат всички заинтересовани страни и широката общественост, като обсъдят различните очаквани сценарии по отношение на политиките в областта на енергетиката и климата, включително в дългосрочен план.

Друга слаба страна в българския закон е, че Националният експертен съвет по изменение на климата към МОСВ не е независим орган. Преобладаващата част от неговите членове са представители на министерства и ведомства, като едва няколко са представители на Българската академия на науките, Националното сдружение на общините и юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност има пряко отношение към ограничаване изменението на климата. Този подход не следва най-добрите практики в международен план - консултативният съвет следва да бъде независим и експертен орган, който да съветва МОСВ, правителството и секторните министерства за възможностите за изготвяне и изпълнението на климатични политики, както и за наблюдение на напредъка при намаляване на емисиите и прилагане на тези политики.

Почти никакво е въвличането на обществеността в процеса на вземане на решения и формиране на политиките по климата, според разпоредбите на закона. То е сведено най-вече до пасивно информиране по теми, които са по-скоро строго технически. Необходимо е да се въведат конкретни разпоредби за обществено участие или национален диалог с гражданското общество по въпросите на климата.

Най-добрите практики в тази област поставят силен акцент върху процесите за изграждане на обществен консенсус относно пътищата за постигане на дългосрочната национална климатична цел, но също така и процеси на участие на обществеността при разработване на националните планове за климата до 2030 г. Такова участие е необходимо и във връзка с Регламент 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата. Пропускането му в националния закон е тревожно от гледна точка на прозрачността и пълноправното участие на гражданите във вземането на решения по въпросите на климата.

Моделите на най-добрите практики гарантират, че националните парламенти са ангажирани с контролираща роля по разработването и прилагането на политиките по климата. Това помага да се изгради надпартийно разбиране и подкрепа за дългосрочна политическа воля и лидерство. Българския закон обаче не предвижда такава контролираща роля на парламента - няма задължение министърът на околната среда и водите да докладва за разработването и прилагането на политиките по климата.

Оттук накъде?

Има два основни сценария за въвеждане на мерките по европейския климатичен закон у нас: да се отмени действащият ЗОИК, като бъде приет изцяло нов закон; или да се приеме изменение и допълнение на ЗОИК, който включва мерките по ЕКЗ. Кой сценарий ще бъде избран зависи от политическата воля в парламента, управленската програма на правителството и на експертната готовност на МОСВ и всички заинтересовани страни. Обещаваща стъпка в правилната посока у нас е създаването на пост в кабинета на вицепремиер по климатичните политики, който е и министър на околната среда и водите.

Добър пример може да се почерпи от Република Ирландия, където през 2021 г. бе приет изцяло нов закон за климата  на мястото на стария закон и където министър на околна среда е лидерът на партията на Зелените в Ирландия. Сходството със ситуацията в България би могло да е ориентир към по-доброто решение за българския закон и бъдещите политики по климата.

-

Текстът е изготвен в рамките на проект “Разширяване на подкрепата за Европейски климатичен закон в България“, който се осъществява от фондация „Блулинк“ с подкрепата на Европейската климатична фондация (European Climate Foundation).

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме комуникациите в интернет за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на БлуЛинк може да научите тук.