Има ли Главоч в Мала църква?

Млади български журналисти и инструктори от Англия, Унгария и САЩ  следват инвеститори, природозащитници и държавни институции по десния бряг на Леви Искър в търсене на мистeриознен местен вид риба.

Свидетелски репортаж на д'Eко Loughчиев, оцелял участник в експедицията. Мала Църква. 14-16 март 2014.

Името Главоч- едва ли звучи като нещо, което заслужава интерес за международната и нашенска преса на фона на безконечните граждански протести, политически скандали, футболни драми и брадата на Кончита. И все пак тъкмо въпросната твар - Главочът, не Кончита - доведе на двудневна мисия в Самоков  двайсет и пет млади журналисти от цялата страна. Предвождаха ги изпечени капитани на екологичната журналистика: ирландецът Кирън Кук, работил в BBC и Financial Times, нюйоркчанина Джон Бенет от Arctic Monitor, и установилият се в Будапеща редактор на българската природозащитна мрежа BlueLink.net Павел Антонов. От 14 до 16 март 2014 г. тримата проведоха редакционна „работилница“  по журналистика  в обществен интерес , с цел да снабдят младите участници с оръжията и уменията, с които въртят химикалите и диктофона опитните репортери от лондонската Флийт стрийт. Във фокуса на журналистическо разследване попадна прословутият Главоч.

Едва ли някой от групата журналисти бе чувал нещо за тази риба дотогава, но безспорно около нейното оцеляване в река Леви Искър и водоемите в района по границата на Национален парк „Рила“ се завъртяха конспирации свързани със строежи на малки водноелектроцентрали –(мВЕЦ), замърсяване на водите, незаконна сеч, както и мистерия относно изчезването и изобщо съществуването на главоча, породили се след разговори с част от населението на град Самоков. В самото начало неколцина представители на Сдружение за дивата природа „Балкани,“ разкриха надвиснала над природата в региона заплаха, причинена от  започнал вече строеж на мВЕЦ „Роса“, в близост до с. Мала църква. Сред изброените от тях угрози бяха: изсичане на гори; пресъхване на река Леви Искър в района около мВЕЦ-а; и най-впечатляващо за участниците .   заплаха над съществуването на застрашения вид „главоч“, който според представителите на дивата природа се среща в района на река Леви Искър и на едва 2-3 други места по страната.

Както подозрителните журналисти тутакси установиха, освен вид риба, думата „главоч“ се използва и като синоним на „глупак“ – откритие, което добави острота в изследователските им намерения. Петко Цветков, член-учредител на „Балкани“ и водещ експерт на Българска фондация „Биоразнообразие,“ сравни главоча с по-популярния му морски събрат попчето. Колегата му, Иван Мишев от рибарско сдружение „Балканка“ го определи като дънна риба, която не обича силните течения. Но освен, че информира събралите се млади журналисти за характеристиките на главоча, Цветков разкри наличието на разгорещен научен спор доколко главочът действително съществува и  докъде по течението на река Искър и нейните притоци се разпростира. Той заяви също, че мВЕЦ „Роса“ е унищожил местообитанието на главоча и нападна правителството, което според Цветков е трябвало да предприеме действия за опазването на този рядък вид риба.

Разказите на членовете на СДП „Балкани“ и въпросителните относно съществуването на рибката принудиха младите журналисти да предприемат експедиция до мястото, където се извършва строежа на мВЕЦ „Роса“, с надежда да получат отговори на част от напластилите се въпроси. За техен късмет в момента на посещението на мястото се оказа и инвеститорът на мВЕЦ „Роса“ Димитър Лобутов. Но надеждата на част от младите журналисти да се запознаят отблизо с Главоча намаля, след като Лобутов отрече съществуването на рибката в р.Леви Искър. „Тука няма главоч. Нека някой дойде и каже къде го е виждал този главоч“ бяха думите на 63-годишния бизнесмен от Самоков.

С отговора си Лобутов още повече заплете сагата около съществуването на главоча. Следващият източник на информация до който „главочотърсачите“ се опряха беше Интернет или по-точно търсачката Google. Резултатите от търсенето откриха едно проучване на разпространението и оценка на популациите на главоча в басейна на река Искър, проведено от екип биолози, начело с д-р Елиза Узунова (гл.ас. в Биологическия факултет на СУ “СВ Кл.Охридски”) през 2010г. Според това изследване на екипа биолози преди 4 години главоч е имало в реките Черни Искър, Пряка, Лопушка, Леви Искър, Бели Искър, Лакатица и Искър. Вероятността за съществуването на главоча отново се увеличи. Шансовете той все още да се среща във водите на р.Леви Искър останаха живи, щом група биолози твърдят, че са го виждали в същата река преди няколко години.

Несигурни в това, дали главочът наистина съществува или е просто измислица на местните, те решиха да потърсят още информация, разпитвайки част от жителите на Самоков. Първият човек, когото откриха бе местен рибар. Той обаче също не бе сигурен в съществуването на главоча и заяви първо, че рибата съществува, но отрече това си твърдение само секунди по-късно. Други случайни минувачи по моста, намиращ се в близост до спортната зала в Самоков споделиха, че рибата е била по-известна като „чоч“ сред местните и че отдавна е изчезнала заради бракониерски улов. В един от хипермаркетите в града пък част от младите журналисти се натъкнаха на двама възрастни мъже, които очевидно не се зарадваха особено на факта, че ги питат за строящия се мВЕЦ „Роса“. Те споделиха, че рибата главоч изчезва заради отровите, които изтичат във водата и замърсяванията на реката, породени от различни строежи. На излизане от магазина те призоваха за по-крайни действия с думите „Оръжие, оръжие! Само това ще оправи тая държава!“ Повечето хора, които бяха спирани по улицата споделиха, че или главоч в р.Бели Искър няма, или че е изчезнал преди време.

На смрачаване групата журналисти отпътува за София. Те така и не успяха да видят на живо станалия им любим вид риба. Не бяха открити и 100-процентови материални доказателства за неговото съществуване. Едно обаче стана ясно, жителите на Самоков и с.Мала църква имат свой вариант на историята за чудовището от Лох Нес. Български вариант, който оставя след себе си въпроси и е предпоставка за по-сериозни бъдещи разследвания.

Снимки: 1. Авторът в режим на търсене, личен архив. 2. Експерти и журналисти обезпокоени, BlueLink.net. 3. Стелите на младата журналистика в поход, BlueLink.net.