Черно Море: Кратка справка

Общи физикогеографски данни за Черно море

• Площ:  422 000 кв. км, или около 0,12 % от Световния океан
• Най-голяма дължина по паралела 42о12’ с.ш.: 1148 км
• Най-голяма ширина по меридиана 31о12‘ и.д.: 615 км
• Площ на водосборния басейн: над 2 млн. кв. км
• Максимална дълбочина: 2212 м
• Средна дълбочина: 1300 м
• Сезонни разлики в нивото: до 20 см
• Обем: около 540 000 кв. км
• Обем на сероводородната зона: 87%
• Обем на кислородната зона: 13%
• Височина на вълните: до 6 – 7 м
• Дължина на вълните: до 90 – 100 м
• Височина на приливи/отливи: 3 – 10 см
• Соленост на водата на повърхността: 18 ‰
• Соленост на водата близо до дъното: 22 ‰
• Средни зимни температури на водата: 4оС
• Средни летни температури на водата: 22 – 24оС
• По-големи заливи: Каркинитски, Бургаски, Каламитски, Днепровски, Днестровски, Синопски, Самсунски и др.
• По-големи носове: Кимбурн, Херсонски, Сарич, Инджебурну, Керемпебурну, Емине, Калиакра и др.
• По-големи острови: Джарилчач, Змейни и др.
• По-големи реки, които се вливат в Черно море: Дунав, Днестър, Днепър, Дон,
• Кубан, Южен Буг, Риони, Къзълърмак, Камчия.

Общи сведения

Черно море е затворено междуконтинентално море, част от Средиземноморския басейн, с който се свързва посредством Мраморно море. Намира се между Европа и Азия, а на бреговете му са разположени шест държави: България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна. По крайбрежието на тези държави живеят над 16 млн. души.

Черно море е почти изолирано от Световния океан, но дълбочината му достига до 2 212 м и в него се оттича водосборен басейн с площ над 2 млн. кв. км. Единствената връзка на морето със Световния океан е Босфорът, естествен 35-километров проток, дълбок на места едва 40 м. Керченският проток осъществява връзката с по-малкия воден басейн – Азовско море. Площта на Черно море е 422 000 км². Всяка година в Черно море се вливат около 350 куб. км речни води от територия, заемаща почти една трета от континентална Европа и включваща значителни части от осемнадесет  държави. Втората, третата и четвъртата по големина европейски реки (Дунав, Днепър и Дон) се вливат в Черно море. Черно море има положителен сладководен воден баланс, което означава, че от реките и валежите в него постъпва повече сладка вода, отколкото се изпарява. Годишно то получава около 350 куб. км сладка вода от реките, около 230 куб. км от валежите, а губи от изпаренията приблизително 354 куб. км  вода. Поради положителния сладководен баланс водното равнище на Черно море е по-високо от това на Мраморно море средно с около 0,43 м.

Така излишните води се оттичат през Босфора в Мраморно море и напускат водния басейн. Те образуват едно горно течение през протока с посока извън Черно море. Едновременно с това по дъното на Босфора в Черно море се втича значително по-солена вода от Средиземно море, около 35‰, която се смесва с водите на Черно море и така поддържа относително ниската соленост на повърхностните води – 17,5 – 18‰. 
На повърхността солеността показва колебания според сезона. По вертикално направление тя започва да нараства около 50 м дълбочина, на 200 м вече е значителна, а под 200 м нараства много бавно. Съставът на солите в черноморската вода е идентичен с този в океанската. Водите на Черно море съдържат и значително количество биогенни елементи – съединения на азота и фосфора, които постъпват в него предимно чрез реките.

Температурата на повърхностните води показва големи годишни колебания, докато вертикалното разпределение е много своеобразно. Температурният минимум се намира на дълбочина 50 – 60 до 80 – 90 м. Оттам надолу температурата бавно се покачва, като на дъното (около 2200 м) тя е около 9,1 о С.

Вертикалното разпределение на солеността и температурата определя плътността на водата. Поради специфичните особености на Черно море в него се оформят два водни пласта: горен, по-лек – от 0 до приблизително 200 м дълбочина, и долен, по-тежък – от 200 м до дъното на морето. Това разслоение на водната маса е причина за слабата вертикална циркулация в нея. Водите от двата слоя се смесват трудно, а това оказва голямо влияние върху живота в морето. В Черно море на дълбочина, по-голяма от 150 – 200 м има постоянна сероводородна зона, лишена от живот. В нея кислородът е изчерпан напълно. Това е важна особеност, тъй като наситените с кислород повърхностни води, които поддържат живота в морето, представляват около 13 % от обема на водната маса. Тези характеристики влияят върху състоянието на морската среда и разнообразието на организмите, които зависят от нея. Те са ключът към характера и проблемите на екологичното здраве на Черно море.

Пълният обмен на водите на Черно море през Босфора е изключително бавен и отнема стотици години. Освен това сероводородът присъства в целия долен слой на Черно море и то представлява най-големият безкислороден басейн в света, с уникални хидрологични особености, от които зависи състоянието на биологичното разнообразие в него.

Ключът към уникалния характер на Черно море и неговото особено уязвимо екологично състояние е именно хидрологията на морето.

****

Предизвикателства към опазването на Черно море, регламентирани с Букурещката конвенция от 1994 г. ревизирана през 2009 г., са замърсяването, особено с биогенни вещества, недобре пречистените отпадъчни води, постъпването на вредни вещества и най-вече нефт, които заплашват черноморската екоситема, навлизането на екзотични видове от други части на световния океан, незадоволително управление на природните ресурси, особено по отношение на рибните ресурси и крайбрежието, което води до унищожаването на ценни местообитания, деградация на крайбрежието и намаляване на биологичното разнообразие и продуктивността на Черно море.

Учените предупреждават, че екосистемата на Черно море си остава силно уязвима на въздействия като замърсяване, свръхулов на риба и неустойчиво развитие на бреговата зона.

Най-сериозните екологични проблеми на Черно море, свързани със замърсяването, прекомерния улов на риба и хаотичното развитие на крайбрежието, водят до влошаване качеството на водите, намаляване на рибните и другите живи морски ресурси, и в крайна сметка до отрицателно влияние върху много човешки дейности, върху здравето на човека и качеството на неговия живот.

****

Конвенция за опазване на Черно море и Директива на ЕС 2008/56/ЕО

Отчитайки сериозното влошаване на екологичното здраве на Черно море, шестте крайбрежни държави: България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна подписват през април 1992 г. в Букурещ, Румъния Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещка конвенция), която представлява правна и дипломатическа платформа за съвместни действия.

Седемнадесет години по-късно договарящите се страни по Конвенцията ревизираха основни документи от регулативната рамка за Черно море на Министерската среща в София на 16 - 17 април 2009 г. На нея бяха приети ревизираният Протокол за наземни източници и дейности към Букурещката конвенция с ревизираните му анекси. Ревизиран беше и основният научно-практически документ за бъдещите управленски дейности – Трансграничният диагностичен анализ 2007. В него са степенувани по значение заинтересуваните страни, а проблемите са представени с причинно-следствените си връзки и бележки за липсваща информация и предлагани за решаването  им дейности. Определени са и четири основни трансгранични проблеми: химическото замърсяване, промени в морските живи ресурси, промени в биологичното разнообразие, хабитати и чуждестранни видове; и свръхнасищане с хранителни вещества или еутрофикация. На срещата беше приет и новият Стратегически план за действие за Черно море 2009, който включва и отчитането на специфични биологически, химически и физически индикатори за Черно море. Систематизирането и използването на такива индикатори е важна стъпка в отчитането на промяната в състоянието на Черно море. Разработването и приемането на Регионален авариен план за действие при нефтени замърсявания, развитието на достъпна по електронен път информационна инфраструктура с бази и метабази данни за Черно море са сред постиженията на изминалия период.

Особено важно обаче е правителствата на крабрежните държави да се заемат активно с изработването и прилагането на национални стратегии за управлението на черноморската околна среда на базата на новия Стратегически план за действие 2009. 

Ново предизвикателство за страните членки на ЕС е Директива 2008/56/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия), която влезе в сила през 2008 г. Тя представлява първият комплексен правен инструмент на ЕС, който си поставя за цел да постигне  и поддържа добро състояние на околната среда в морската среда най-късно до 2020 г. и предвижда регионален подход в мерките си.