Прилагане на Рамковата директива за водите на ЕС - какво е постигнато досега и какви са основните проблеми

На 10.12.2013 г. във Варна се проведе ХХІ-то заседание на Басейновия съвет към Басейнова дирекция за Черноморски район, централно място в работата на което заемаше прегледът на резултатите от актуализацията на анализа на антропогенното въздействие върху водите на Черноморския басейнов район във връзка с актуализацията на плановете за управление на речните басейни. Включването на биологични показатели за мониторинг в отчитането на състоянието на водните тела е важна стъпка, очертаваща реалното им екологично състояние. Следва кратък преглед на изискванията на Рамковата директива за водите (РДВ) и отчетените на съвета дейности.

Рамкова директива за водите

Рамковата директива за водите (РДВ) влиза в сила през 2000 г. Нейната цел е установяването на рамка за защита на водите, като за първи път в стратегически документ са засегнати всички видове води (повърхностни, подземни, крайбрежни). Чрез РДВ страните от ЕС се задължават да опазят от бъдещо влошаване и да подобряват качеството на водните екосистеми. Основната цел е постигането на “добро екологично състояние” до 2015 г. За критерий се използват водни екосистеми в естествения им вид. Качество, количество на водите и водните местообитания са еднакво важни и взаимно зависещи фактори за достигането на “добро екологично състояние”. Ето защо е необходимо поддържане на водните екосистеми в състояние, възможно най-близо до естественото,чрез внимателно контролиране на начинът на използване на водните ресурси.

Какво е “добро екологично състояние”?

“Добро екологично състояние’ е състоянието на повърхностното водно тяло, в което стойностите на биологичните качествени показатели за повърхностното водно тяло показват ниски нива на изменение, получени в следствие от човешки дейности, и те се отклоняват незначително от състоянието на повърхностно водно тяло в ненарушени условия.”

Басейновият принцип за управление на водите

За постигането на ефективна и съгласувана политика за водите, с РДВ е въведен принципът на басейново управление. Този тип управление изисква цялостни изследвания на условията на водните тела и техния водосборен басейн с цел предприемането на необходими мерки спрямо съществуващ или потенциален проблем. По този начин всички инвестиции ще бъдат по–адекватно използвани, по–ефективни и с по–дългосрочен ефект от решенията “на парче”.

Прилагане на РДВ в България

Съгласно Закона за водите и неговото синхронизиране с европейското право, управлението на водите в България се осъществява на национално и басейново ново. Държавната политика за управление на водите се осъществява от министъра на околната среда и водите. Народното събрание приема Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, с която се определят основните цели, етапи и методи за развитие. Последната е приета на 21.11.2012 г с период на действие до 2037 г., като включва в себе си краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план за действие. На територията на страната са създадени Басейнови дирекции, отговорни за прилагането на басейновия принцип на управление на речните басейни. Управлението на водите на ниво Басейнова дирекция се осъществява чрез прилагането на План за управление на речния басейн (ПУРБ). В плановете са заложени мерки, приоритети и цели, с чието прилагане да бъде постигнато заложеното в РДВ ''добро екологично състояние на водите''. В програмата от мерки за постигане на екологичните цели на ПУРБ на Басейнова дирекция за Черноморски район (БДЧР) могат да се откроят в следните направления:изграждане, ремонт и поддържане на инфраструктура за водоснабдяване и канализация; предотвратяване на замърсяване на водите от различни източници на замърсяване-промишленост ,селско стопанство,депа за отпадъци;,икономична експлоатация на водните ресурси чрез превантивни мерки по опазването и поддържането на водните количества;опазване на морските води. Първите планова за управление на речните басейни в България обхващат периода от 2010 до 2015 включително. Те се преразглеждат на всеки 6 години. Съгласно графика за предстоящата актуализация на ПУРБ всяка басейнова дирекция трябва да установи проблеми свързани с управлението на водите до 22.12,2013 и да изготвят Проект на нов ПУРБ – до 22.12.2014 г. Басейновите дирекции са длъжни да оповестят публично за наличието на тази информация, както и да я публикуват на електронната си страница.Освен това са длъжни и да проведат консултации с обществеността. До 6 месеца след обвяването на проблемите, свързани с управлението на водите и на проекта за ПУРБ всеки заинтересован може да изпрати писмено становище в съответна Басейнова дирекция. По отношение на действащия към момента ПУРБ, Басейновите дирекции са длъжни ежегодно да изготвят Доклад по наблюдение и контрол по прилагането на ПУРБ.Последният наличен за страницата на БДЧР е за 2012 г, тъй като едва след приключването на съответната календарна година Дирекцията започва да събира данни от други администрации, отговорни за отчитането и прилагането на мерки от ПУРБ. На последния за 2013 г. басейнов съвет на БДЧБ, като основни проблеми за прилагането на мерките от плана бяха отчетени: нестартирали дейности по изграждането или преучредяването на СОЗ на подземни и повърхностни водоизточници, изграждането на канализация и ПСОВ на малки населените места, залесяване, подобряване на хидрологичния режим и ограничаване еутрофикацията на влажните зони, борба с инвазивни видове, зарибяване и използване на язовирите като капан за биогени. Като значими проблеми в управлението на водите бяха изтъкнати липсата на методи и стандарти за оценка на екологичното състояние, липсата на финансиране, недостиг на мониторингови данни и слаба ангажираност от страна на други институции, отговорни да прилагат мерки от ПУРБ. Като проблеми от антропогенни дейности бяха докладвани закъснението с израждането на пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ) и градска канализация (ГК) на р. Провадийска, р. Камчия и севернобургаските реки, индустриалното замърсяване на р. Провадийска, р. Камчия, нарушаване на речния отток на река Провадийска чрез изградени микроязовири. Предвижда се преразглеждане на разрешителните за водоползване и водовземане, замърсяване на всички речни басейни от земеделски практики без Велека и Ропотамо, развиване на инвазивни видове в Шабленското езеро, язовир Ясна поляна, Скала 1 и Порой. Като проблемни при управлението на водите се очертават всички аспекти, свързани с питейно–битовото водоснабдяване. Към настоящия момент все още е ниска степента на изграденост на канализация и пречиствателни съоръжения, особено в малки населени места или агломерации под 2000 жители. Тази инфраструктура засега са приоритет на комуналното обслужване, докато изграждането на промишлени ПСОВ към момента няма развитие. Социалната поносимост на цената на водата е различна, тъй като няма единно ценообразуване, а то зависи от съответния ВИК оператор. За пример една от най-високите цени в България се държи от ВИК –Добрич, тъй като водата в болшинството случаи се добива от дълбоки сондажи,поради характера на водоносния хоризонт,от който се добива водата,както и липсата на големи повърхностни водоизточници.Освен това водата се пренася на големи разстояния по силно амортизирана водопреносна мрежа. Авариите се чести и се дължат както на повреди в помпените станции, течове и аварии по проводите, така и кражби по съоръжения и принудителни спирания на електроенергията към помпените станции заради неизплатени задължения на ВИК към съответния оператор. Демографските прогнози са за намаляване и застаряване на населението. Също така се запазва тенденцията за икономическа миграция от селата към градовете, с което се задълбочава проблема за обезлюдяването на тези населени места и от там липсата на икономическа заинтересуваност и рентабилност на изграждане и подмяна на водната инфраструктура. От друга страна с увеличаването на населението в градските ареали се увеличава натоварването на вече изградените съоръжения за пречистване и има риск от по-скорошната им амортизация и намаляване на ефективността от пречистването. Като главен проблем се очертава липсата на финансиране на изграждането, ремонта и поддръжката на инфраструктурата. От друга страна изграждането й ще се отрази на цената на водните услуги, което може да доведе до още по-голяма разлика в социалната поносимост и доходите на жителите. Като друг ключов проблем се явява монополното присъствие на ВИК операторите и липсата на алтернатива при възникване на проблеми и незаинтересованост или нежелание за решаване на проблема от оператора. На територията на страната могат да се идентифицират 20 администрации-национални, регионални и местни, имащи отношение към управлението на водите. В повечето случаи гражданите нямат информация за какъв проблем към кого да се обърнат. Често липсва координация или желание за съдействие и сътрудничество между отделните администрации, както и дублиране на функции и спорове за компетенция и юрисдикция. По отношение на морските води за къпане сме към края на първата класификация на водите за къпане на територията на страната в съответствие с изискванията на европейската Директива за управлението на водите за къпане. Тя трябва да приключи до края на сезона за къпане на 2015 г. (м. октомври), като водите за къпане трябва да отговарят най-малко на изискванията за класификация като „задоволителни”. Всяка зона за къпане трябва да има информационни табели с данни за класификацията на водите, на леснодостъпно място в близост до водите за къпане през целия сезон. На табелите има и полета за поставяне на информация при води за къпане, които могат да бъдат обект на замърсяване, в т.ч. и краткотрайно замърсяване с посочване на предполагаемата причина, честота и продължителност, както и поле за поставяне на временна забрана и предупреждения относно безопасността за ползване на водата за къпане. Тази информация се предоставя от РЗИ на концесионерите на съответния плаж или зона за къпане.

Михаела Козовска, Координатор на проект „Чисти реки – чисто море” ****** Този документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския съюз. Отговорност за неговото съдържание носи единствено Черноморска мрежа на неправителствените организации и то по никакъв начин не отразява официалната позиция на Европейския съюз.