Подводни камъни пред промените в закона за НПО

Становище на Фондация "БлуЛинк" по проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (проект на ЗИД на ЗЮЛНЦ), внесено на 23.06.2015 г. от Наталия Димитрова-Попова, Председател на УС, до министъра на правосъдието Христо Иванов.

Уважаеми господин Министър,

Фондация „БлуЛинк“ подкрепя разработването на промени в ЗЮЛНЦ, публикувани на 5.06.2015 г. на сайта за обществени консултации Strategy.bg и сайта на Министерство на правосъдието, които са важна крачка към облекчаване на съществуващите тежки процедури по регистрация и отчетност на ЮЛНЦ. В същото време изразяваме следните бележки и коментари по публикувания законопроект:

1. В сегашната уредба за ЗЮЛНЦ има и други категории НПО, освен такива регистрирани в "обществена полза" - напр. такива в частна полза, или такива, които по една или друга причина, не са вписани от българския съд нито в частна, нито в обществена дейност, но продължават дейността си и осъществяват проекти в обществена полза - които не се третират от сегашния законопроект. Как ще се третират тези други НПО след влизане в сила на предлаганите промени в ЗЮЛНЦ?

2. След влизането в сила на новия закон се дава гратисен период до 31.12.2018 г. за пререгистрация на всички НПО в новия регистър към Агенцията по вписванията (АВ), който предстои да бъде създаден. Така разписан законопроектът създава опастност от "изземване" на имена и идентичност на действащи НПО, регистрирани от съда, защото може да вкарат НПОта в дълги съдебни битки за имената им в последствие. Нашето предложение е преди влизане в сила на новия закон, цялата база със запазени имена на НПО в „Информационно обслужване“ АД да се прехвърли предварително в Агенция по вписванията, за да не започне на 1-ви януари 2016 г. Агенцията с празна база данни с имена.

3. Също така проектозаконът трябва да уреди какво става при казуси на съвпадащи имена на търговски дружества и НПО, след като след промените в ЗЮЛНЦ и двете структури ще бъдат вписвани в регистри към АВ и могат да се породят такива казуси. Предлагаме при регистрация на име от дадено НПО, същото да има автоматично и „запазено право“ върху търговско дружество със същото име. Т.е. ако в регистъра на НПО има вписано сдружение „XYZ“, същото да има ексклузивната възможност за регистрация и на търговско дружество със същото наименование, т.к. много сдружения с нестопанска цел водят и стопанска дейност, за да финансират нестопанската си дейност. Не на последно място, по този начин се намалява и възможността за „изземване“ на дейността и имената на популярни НПО от търговски сдружения с цел печалба на чужд гръб или черен ПР в ущърб на НПО със същото име.

4. С цел гарантиране по-плавен преход от единия към другия регистър за НПО в обществена полза (т.е. от Централния регистър към Министерство на правосъдието (МП) в създаващия се регистър към Агенцията по вписвания), предлагаме да се въведе преходен период, в който двата регистъра да съществуват паралелно до 31.12.2018 г, без да могат да се вписват нови промени в Централния регистър към МП или да се предвиди режим, при който до пререгистрацията в АВ да важат удостоверенията, издадени от Централния регистър. Мотивите за това са следните: от данъчна и счетоводна гледна точка в ЗКПО и ЗДФЛ трябва да се предвиди също някакъв преходен период, защото това ще ограничи достъпа до финансиране чрез дарения на НПО, защото по тези два закона се изисква, за да се ползват данъчни облекчения при дарение на НПО, същото да е регистрирано в Централния регистър към МП, който пък се предвижда да отпадне с влизането в сила на новия закон. Т.е. ако едно НПО набира средства за дейността си чрез дарения, трябва да се пререгистрира много бързо по новия закон, защото в НАП няма да приемат вече документ издаден от Централния регистър и да разрешава данъчни облекчения в размер на 5%, като част от данъчните декларации подавани от физическите лица. Също така, не е пояснено и чрез какъв документ за НАП при новия закон и регистър към АВ, дарители ще могат да ползват данъчни отстъпки при дарения към НПО след като се впишат в регистъра към АВ.

5. При избора на НПО представители в Съвета за развитието на гражданското общество (Съвета) има неясноти в процедурата по номинация и избор на неговите членове: в чл. 50в, ал. 4, т. 3 се казва, че „организациите номинират кандидати“. В т. 5 от същата алинея обаче се казва, че „организациите получили най-много, излъчват свой представител за член на съвета и на двама негови заместници. Така формулираните промени пораждат следните въпроси: как ще се избират членовете на Съвета – гласува се за личности или за организации? Защото ако се гласува за организации, има опасност от размиване и подмяна на вота на гласувалите НПО. Също така не е уреден въпросът с номинирането и изборът на заместници на основните членове.

Един начин за разрешаването му е всяка организация освен основен представител да номинира и по 2ма негови заместници. Друг подход, който е по-предпочитан, би бил за основни членове да се избират събралите най-много гласове, а заместниците да се избират чрез повторно гласуване от номинираните представители, които не са били избрани в основния състав на Съвета при първоначалното гласуване.

6. Изразяваме притеснение, че в законопроекта се допуска вписването, заличаването и обявяването в регистъра към АВ да става и чрез частен съдебен изпълнител, държавен орган или заинтересовано лице, упълномощени от закон. Следва да бъде ясно определено при какви хипотези е възможно тези три категории да действат, най-вече по отношение на заличаването на НПО, за да не се окаже утре някое „неудобно“ НПО заличено по служебен път без право на обжалване.

7. Законопроектът следва да изясни дали след създаване на Фонда за държавна подкрепа на НПО ще продължи и паралелно съществуващата практика за раздаване на директни субсидии към НПО от държавния бюджет по неясни критерии. Предлагаме в законопроекта да се включи изискване Съвета за развитието на гражданското общество да бъде консултиран както по приоритетите и критериите за финансиране на НПО чрез Фонда за държавна подкрепа на НПО, така и за НПО, които се финансират директно от държавния бюджет чрез субсидии, като последните се сведат до минимум, с цел промотиране на прозрачност и конкурентност при разходването на бюджетни средства за една и съща цел – подпомагане на НПО в обществена полза.

8. В законопроекта не е изяснена ролята/разграничението във функциите между Информационно-аналитичния център към МП, който ще поддържа актуална база данни с НПО, Регистърът на НПО, воден от АВ, както и на Съвета за развитие на гражданското общество към Министерския съвет. Създава се реална възможност за дублиране и размиване на функции и отговорности между тези 3 структури. Така например на всички тях по новия закон е вменена отговорност да събират, обработват и разпространяват публична информация за дейността и финансирането на НПО.

9. В законопроекта не са изяснени следните срокове и механизми или не са предвидени подзаконови нормативни актове, в които това да се уточни:
- за предлаганата периодична актулизация на Стратегията за подкрепа на гражданските организации, приемана от Министерския съвет;
- за избор на членовете на Съвета за развитие на гражданското общество и на организация, която да управлява финансиращия Фонд за развитие на гражданското общество, след изтичане на техния първи 3-годишен мандат,

В тази връзка следва да се уточни в законопроекта дали едно лице ще може да има втори и повече мандати в Съвета и дали една организация ще може да кандидатства да управлява Фонда за повече от един път.

Фондация „Блулинк“ поддържа гражданска информационна мрежа BlueLink.net, създадена с цел използването на интернет за подобряване на природната и обществена среда в България чрез подпомагане на активните и принципни граждански организации и групи. Мрежата е създадена през 1998 г. от  ЕКО-КЛУБ 2000, Еко-клуб “Тера” - Благоевград, Обществен център за околна среда и устойчиво развитие - Варна, Геоекоклуб “Академика” – Велико Търново, Българско дружество за защита на биоразнообразието “Семпервива” - Перник, “Зелени Балкани” - София, “За Земята”, Информационен и учебен център по екология. Концепцията за мрежата и нейната първоначална реализация осъществяват уеб-експертът арх. Васил Беязов, журналистът Павел Антонов и нидерландският активист и експерт Вилем Оостенбринк, по това време представител на Milieukontakt Oost-Europa за България. Изброените организации и личности стават съучредители на фондация "БлуЛинк", която от 1999 г. поддържа и администрира дейностите на мрежата. BlueLink.net работи и търси начини да изпълнява мисията си и до днес.